With the fall of Bulgaria’s socialist regime in 1989, mosaics experienced a period of decline as a monumental art. The country’s political and economic transition in the following years affected the processes for creating mosaics as well. Many artists continued to design mosaics but for churches, universities, offices, and homes. Once again, mosaics were predominantly commissioned by the private sector because the government could not afford expensive decoration.
Famous artists who have continued to work in the mosaic medium since 1989 are Dimo Zaimov (1930-2016), Ilia Iliev (1931), Iordan Markov, Dimitar Kirov (1935-2008), Valchan Petrov (1947), Nikola Shamanov (1942), Rujko Chelebiev (1948), and Nikolai Dubarov (1955). Some new artists have emerged as well, such as Oleg Gochev (1954), Zdravko Kamenarov (1967), Monika Popova (1968), Nikolai Panayotov (1956), Strahil Nenov (1960), and Sasho Rangelov (1951). Such artists’ work has expanded the boundaries of mosaic art and continues to inspire the medium’s dynamic development into the new millennium.
Bulgarian mosaic art from the 21st century is not created in isolation from socio-economic developments and events in the outside world. Some mosaics represent well the diversity of modern life through the use of mixed media, materials, techniques, and motifs. As a technique with its own specific appearance determined by technological, socio-political, and aesthetic factors, mosaic art stands to offer many opportunities for reflecting on modern life, and by better understanding the medium, we may be surprised by the answers it proffers.
1878-1944
В началото на ХХ век в България доминира главно храмовата мозаечна декорация и не може да се говори за развитие на мозайката като за регулярна художествена практика. След 1878 г. до началото на ХХ век образци на светска мозайка на практика не са познати. Мозайката като разновидност на монументалната живопис плахо навлиза в художествения живот на страната чрез европейския художествен опит, опосредстван от водещи културни центрове.
Най-ранните примери за мозаечни образци са от зората на ХХ век. В тяхната специфика е налице приемственост от пластичния изказ на живописта. С други думи, мозайките приличат на картини – с меки, плавно нюансирани преходи, светлосянъчно изграждане и стремеж към пространствена дълбочина.
Тенденциите, свързани с търсенето на национална идентичност, са знакови за епохата. Те рефлектират и върху творчеството на архитекти и художници, които се обръщат към формите на българската средновековна архитектура, към българския орнамент и стилизация. Формите на фасадната украса обикновено са третирани живописно, с ярък, свеж и динамичен колорит. В сградите се появяват многоцветни фризове, керамична декорация и по-рядко мозаечни пана. Въпреки че през 20-те години на ХХ век българските художници работят в различни области, мозайката не е сред предпочитаните и обичайни техники за стенно-монументална декорация. Това се дължи на липсата на финансова подкрепа от страна на държавата, която компенсира загубите си след Първата световна война, както и на липсата на приемственост в тази художествена дейност. Постепенно, в хода на последвалото обществено-икономическо развитие, паралелно със замогване на част от населението и с навлизането на австрийски и немски влияния зачестява създаването на стенописи и мозайки и в частни интериорни пространства. Видни интелектуалци поръчват в домовете си мозайки, стенописи или керамични пана. През 20-те години на ХХ век в цялостния облик на мозайката се наблюдава увлечение по плоскостно-декоративното начало, закономерно произтичащо от пиетета към родното и от европейските художествени влияния у нас.
В края на 20-те години обстановката в художествения живот се променя. Настъпва постепенно уталожване на острата реакция от преживяното през войните. През 30-те години държавата инвестира много средства в строеж на големи обществени сгради. Изкуството се превръща в инструмент за изграждане на институционална мощ. През 30-те години украсата е изпълнена от скъпи и трайни материали. Мозайките са все по-често поръчвани от държавата.
Като знакови автори в областта на мозайката от периода 1878 – 1944 г. могат да се посочат Антон Митов, Харалампи Тачев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Иван Кожухаров, Иван Ненов.
1944-1989
След 1989
“Mosaic Tour Sofia” is a project of the Balkan Heritage Foundation funded by Sofia Municipality under the program “Culture – 2022-2023”, section “Cultural Heritage and Socialization”.