Façade of Henry Ford Vocational School of Transport and Power Engineering
Mosaic, 60 sq. m, 1978-1979
Yordan Markov stands out as an artist who in his work during the communist era tended to avoid assigned themes, choosing to concentrate instead on his work’s relationship with architecture and architecture’s potential to suggest motifs, materials and means of expression. A monumentalist and architect with an interest in spatial solutions, he thus chose a work area of relative artistic freedom. He is known for his contributions to Bulgarian mosaic making in the second half of the 20th century. Fluids is a key work exemplifying the trend towards abstractly geometric mosaics of the late 1960s and early 1970s, of which Markov was a pioneer. His work is precise and rational, emphasizing the relationship of monumental art to architecture and the importance of professional-quality execution.
Fluids’ title is derived from the purpose of the building – formerly, the Wilhelm Pieck Vocational School of Engines and Thermotechnology – and is related to the themes of movement and progress. Its concept and structuring came from the study of fluid dynamics. Markov represents fluidity in long, horizontal bands that smoothly change direction, transforming into diagonals and spiral shapes. The rhythmic alternation of stone rows of varying widths and heights harmonises with the depicted moving fluids.
The mosaic was executed with a variety of natural stones: marble, sandstone and granite, united in a soft colour scheme without much contrast. The shapes are clearly legible, made up of long parallel stripes of varying colour. The wide joints between the rows of tesserae enhance the work’s legibility.
Regardless of the large area it covers, Fluids is perceived as complete and compact, which is due to three reasons. One is in the soft but distinct contrast between images and background. The second can be attributed to the wide joints, which also serve as visual pauses. The third is related to the differently sized tesserae and stones, forming bands of varying widths and heights.
The mosaic covers three of the building’s many walls. Markov’s aim was to emphasise the building’s architecture. The mosaic’s integration into the architectural form enhances its impact and contributes to its positive perception in the context of its environment.
Markov’s work is evidence that creating art based on abstract themes and elements, as well as a dynamic approach to the relationship between interior and exterior space were a possibility during the communist period (specifically, the period 1956-1989).
Йордан Марков (1931)
Йордан Марков
Снмика: личен архив
Йордан Марков е роден през 1931 г. в Гоце Делчев. От ранно детство живее в София. През 1954 г. завършва специалност „Архитектура“ в Инженерно-строителен институт (днес УАСГ), София. В периода 1954 – 1962 г. работи в „Софпроект“. Има над 40 реализации като автор на градоустройствени и архитектурни проекти за жилищни комплекси, жилищни блокове, офис сгради и еднофaмилни къщи. Работи като съавтор на един от големите жилищни комплекси в София – „П. Яворов”. През 1966 г. завършва специалност „Монументално-декоративна живопис“ във ВИИИ „Н. Павлович“ (днес НХА) при проф. Георги Богданов. През 1976 г. специализира във Висшето художествено-промишлено училище в Санкт Петербург. От 1969 г. до 2015 г. преподава в Лесотехнически университет в София. От 1982 г. доцент по „Рисуване“ и „Паркова перспектива“ в ЛТУ, а от 1996 г. е професор. Член е на Съюза на архитектите и Съюза на българските художници. През 2011 г. получава званието „Доктор хонорис кауза“ на Лесотехнически университет, а от 2023 г. е почетен член на Съюза на ландшафтните архитекти.
Йордан Марков участва активно в изявите на художниците монументалисти. Името му се свързва с новаторски подход в мозайката от средата на 70-те години на ХХ век и включване на абстрактната образност по посока на осмислена интеграция с архитектурната среда. Редом с живописта, художникът работи активно в областта на монументалните изкуства – мозайка, стенопис, сграфито, каменната пластика, металопластиката и монументална керамика, създавайки над 70 монументални произведения. Сред емблематичните творби на Йордан Марков са: мозайка, странична стена – калкан, автогара Вършец, 1965 г.; мозайка, сграда за химическо очистване на водата, Козлодуй, 1967 г., съвместно с Живко Тишев; сграфито, фасада, ресторант „Ропотамо“, София, 1966 г.; сграфито, 2 пана, киносалон, Панчарево, 1966 г.; сграфитo, СПГЕ „Джон Атанасов“, 1968 г.; метална пластика в хотел „Росица“ и метална пластика в хотел „Глория Палас“, Св.св. Константин и Елена, края на 60-те годините – унищожени; мозайка „Гора“, Изпълнителна агенция по горите към Министерство на горите, София, 1969 г.; пластика „Старият дъб“ в едноименния ресторант, Златни пясъци, 70-те години; пластика, фасада, детска градина, ул. „Преспа“, София, края на 70-те години; мозайка, хотел Плевен, Плевен, 1976 – 1977 г.; мозаечен фриз, главна фасада, Министерство на енергетиката, София, 1976 г.; мозайка, Информационен център – ДАП, Кюстендил, 1977 г.; мозайка, фасада на техникум по енергетика „Хенри Форд“, София, 1978 – 1979 г.; мозайка „Гора“, ЛТУ, София, 1978 г.; сграфито „Градина“, ЛТУ, София, 1979 г.; мозайка, БКП, Хисаря, края на 70-те години; мозайка, посолство на Република България, Москва, 1981 г.; стенописи, 55 СОУ, София, 1981 – 1982 г.; мозайка и тухлена пластика, почивен дом на ГУСВ, Хисаря, 1982 г.; мозайки „Труд“ и „Празник“, Профсъюзен дом на културата, Добрич, 1982 – 1983 г.; мозайка, хотел „Аугуста“, Хисаря, 1984 г.; каменна пластика, фасада, и 2 пана в техника сграфито, детска градина „Буката“, София, 1985 г.; стенописи, Техникум по хранително-вкусова промишленост, Банкя, 1986 г.; каменна пластика, спортна зала „Христо Ботев“, Пловдив, 80-те години; стенопис, училище в Нови Искър, 80-те години, съвместно с Д. Касабов, София; стенописи, ресторант в местност „Семково“, Рила, 1986 – 1987 г., съвместно с Димитър Касабов; мозайка, учебен корпус, ЛТУ, 1994 г.; мозайки в частни домове.
