Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“
Мозайка, 60 кв. м, 1978-1979 г.
В годините на социализма Йордан Марков е сред авторите, които не подчертават тематизма, а акцентират на връзката с архитектурата и нейната основополагаща роля при избор на мотиви, материал и изразни средства. Монументалист и архитект, изкушен от проблемите на пространствените решения, той избира пътя на свободата. Името му се свързва с развитието на мозайката през втората половина на ХХ век в България.
Мозайката „Флуиди“ е ключова творба, отразяваща тенденцията към създаване на абстрактно-геометрични мозайки от края на 60-те – началото на 70-те години на ХХ век, чийто основоположник е Марков. Той работи прецизно и рационално, като набляга на връзката с архитектурата в професионалното изпълнение на мозайката. Заглавието на паното е свързано с предназначението на сградата и се асоциира пряко с движение и развитие. Идеята за цялостния облик и структура на паното „Флуиди“ е породена от изучаването на динамиката на флуидите. Художникът изобразява движенията в дългите хоризонтални ленти, които плавно променят посоката си, трансформират се в диагонали и спираловидни форми. Ритмичното редуване на различни по ширина каменни редове е в пълен унисон с хармоничното движение на флуидите.
При реализация на мозайката са използвани различни породи естествен камък – мрамор, пясъчник и гранит, обединени от единна цветова гама, която е мека, без резки контрасти. Формите са ясно разграничими, съставени от успоредни разноцветни ивици. Широките фуги между отделните редове камъчета пораждат художествен ефект, който засилва отчетливостта на композицията. Паното се възприема компактно и цялостно, независимо от голямата площ, върху която е разположено. Лесното възприятие на линейната ритмика на произведението се дължи на три причини. Първата произтича от меките, но ясно разграничени контрасти между изображенията и фона. Втората е следствие на широките фуги, въздействащи и като визуални „паузи“. Третата се свързва с различните размери на каменните модули, образуващи ивици с различна ширина.
Мозайката е разположена върху три от стените на фасадата. Целта на художника е чрез нея да подчертае съществуващата архитектурна форма. Вписването на мозайката в архитектурното пространство засилва въздействието на мозайката и води до хармоничното ѝ възприемане в контекста на външната среда.
Опитът на художника Йордан Марков показва възможността за създаване на художествена продукция в периода (1956 – 1989 г.), в която са налице напълно абстрактни елементи и модерни динамични подходи към връзката външно-вътрешно пространство в рамките на архитектурна среда.
Йордан Марков (1931)
Йордан Марков
Снмика: личен архив
Йордан Марков е роден през 1931 г. в Гоце Делчев. От ранно детство живее в София. През 1954 г. завършва специалност „Архитектура“ в Инженерно-строителен институт (днес УАСГ), София. В периода 1954 – 1962 г. работи в „Софпроект“. Има над 40 реализации като автор на градоустройствени и архитектурни проекти за жилищни комплекси, жилищни блокове, офис сгради и еднофaмилни къщи. Работи като съавтор на един от големите жилищни комплекси в София – „П. Яворов”. През 1966 г. завършва специалност „Монументално-декоративна живопис“ във ВИИИ „Н. Павлович“ (днес НХА) при проф. Георги Богданов. През 1976 г. специализира във Висшето художествено-промишлено училище в Санкт Петербург. От 1969 г. до 2015 г. преподава в Лесотехнически университет в София. От 1982 г. доцент по „Рисуване“ и „Паркова перспектива“ в ЛТУ, а от 1996 г. е професор. Член е на Съюза на архитектите и Съюза на българските художници. През 2011 г. получава званието „Доктор хонорис кауза“ на Лесотехнически университет, а от 2023 г. е почетен член на Съюза на ландшафтните архитекти.
Йордан Марков участва активно в изявите на художниците монументалисти. Името му се свързва с новаторски подход в мозайката от средата на 70-те години на ХХ век и включване на абстрактната образност по посока на осмислена интеграция с архитектурната среда. Редом с живописта, художникът работи активно в областта на монументалните изкуства – мозайка, стенопис, сграфито, каменната пластика, металопластиката и монументална керамика, създавайки над 70 монументални произведения. Сред емблематичните творби на Йордан Марков са: мозайка, странична стена – калкан, автогара Вършец, 1965 г.; мозайка, сграда за химическо очистване на водата, Козлодуй, 1967 г., съвместно с Живко Тишев; сграфито, фасада, ресторант „Ропотамо“, София, 1966 г.; сграфито, 2 пана, киносалон, Панчарево, 1966 г.; сграфитo, СПГЕ „Джон Атанасов“, 1968 г.; метална пластика в хотел „Росица“ и метална пластика в хотел „Глория Палас“, Св.св. Константин и Елена, края на 60-те годините – унищожени; мозайка „Гора“, Изпълнителна агенция по горите към Министерство на горите, София, 1969 г.; пластика „Старият дъб“ в едноименния ресторант, Златни пясъци, 70-те години; пластика, фасада, детска градина, ул. „Преспа“, София, края на 70-те години; мозайка, хотел Плевен, Плевен, 1976 – 1977 г.; мозаечен фриз, главна фасада, Министерство на енергетиката, София, 1976 г.; мозайка, Информационен център – ДАП, Кюстендил, 1977 г.; мозайка, фасада на техникум по енергетика „Хенри Форд“, София, 1978 – 1979 г.; мозайка „Гора“, ЛТУ, София, 1978 г.; сграфито „Градина“, ЛТУ, София, 1979 г.; мозайка, БКП, Хисаря, края на 70-те години; мозайка, посолство на Република България, Москва, 1981 г.; стенописи, 55 СОУ, София, 1981 – 1982 г.; мозайка и тухлена пластика, почивен дом на ГУСВ, Хисаря, 1982 г.; мозайки „Труд“ и „Празник“, Профсъюзен дом на културата, Добрич, 1982 – 1983 г.; мозайка, хотел „Аугуста“, Хисаря, 1984 г.; каменна пластика, фасада, и 2 пана в техника сграфито, детска градина „Буката“, София, 1985 г.; стенописи, Техникум по хранително-вкусова промишленост, Банкя, 1986 г.; каменна пластика, спортна зала „Христо Ботев“, Пловдив, 80-те години; стенопис, училище в Нови Искър, 80-те години, съвместно с Д. Касабов, София; стенописи, ресторант в местност „Семково“, Рила, 1986 – 1987 г., съвместно с Димитър Касабов; мозайка, учебен корпус, ЛТУ, 1994 г.; мозайки в частни домове.
