University of Forestry, main building
Mosaic, 20 sq. m, 1978
The title and main motif of Forest are directly linked to the institution it was made for – the then Higher Institute of Forestry (now, University of Forestry). Markov created it as a gift on the occasion of the Institute’s 25th anniversary. Despite Forest‘s overall seemingly abstract appearance, its visual components are unambiguously trees – a set of arching stripes of varying lengths and widths, which serve as the work’s structure. The shapes are imposing, constructive, stylised. The arrangement of the tesserae follows the contours of the imagery, while creating further shapes in the background that diversify the composition. The colour scheme is muted – a variety of natural stones were used. The tones are elaborately gradated.
The mosaic serves as a highlight of the interior. The relationship between work and environment is intensified by the synchronised use of similarly coloured tesserae, wall cladding and flooring. On the one hand, the mosaic enriches and complements the interior, while also standing out on its own terms.
Yordan Markov (1931)
Йордан Марков
Снмика: личен архив
Йордан Марков е роден през 1931 г. в Гоце Делчев. От ранно детство живее в София. През 1954 г. завършва специалност „Архитектура“ в Инженерно-строителен институт (днес УАСГ), София. В периода 1954 – 1962 г. работи в „Софпроект“. Има над 40 реализации като автор на градоустройствени и архитектурни проекти за жилищни комплекси, жилищни блокове, офис сгради и еднофaмилни къщи. Работи като съавтор на един от големите жилищни комплекси в София – „П. Яворов”. През 1966 г. завършва специалност „Монументално-декоративна живопис“ във ВИИИ „Н. Павлович“ (днес НХА) при проф. Георги Богданов. През 1976 г. специализира във Висшето художествено-промишлено училище в Санкт Петербург. От 1969 г. до 2015 г. преподава в Лесотехнически университет в София. От 1982 г. доцент по „Рисуване“ и „Паркова перспектива“ в ЛТУ, а от 1996 г. е професор. Член е на Съюза на архитектите и Съюза на българските художници. През 2011 г. получава званието „Доктор хонорис кауза“ на Лесотехнически университет, а от 2023 г. е почетен член на Съюза на ландшафтните архитекти.
Йордан Марков участва активно в изявите на художниците монументалисти. Името му се свързва с новаторски подход в мозайката от средата на 70-те години на ХХ век и включване на абстрактната образност по посока на осмислена интеграция с архитектурната среда. Редом с живописта, художникът работи активно в областта на монументалните изкуства – мозайка, стенопис, сграфито, каменната пластика, металопластиката и монументална керамика, създавайки над 70 монументални произведения. Сред емблематичните творби на Йордан Марков са: мозайка, странична стена – калкан, автогара Вършец, 1965 г.; мозайка, сграда за химическо очистване на водата, Козлодуй, 1967 г., съвместно с Живко Тишев; сграфито, фасада, ресторант „Ропотамо“, София, 1966 г.; сграфито, 2 пана, киносалон, Панчарево, 1966 г.; сграфитo, СПГЕ „Джон Атанасов“, 1968 г.; метална пластика в хотел „Росица“ и метална пластика в хотел „Глория Палас“, Св.св. Константин и Елена, края на 60-те годините – унищожени; мозайка „Гора“, Изпълнителна агенция по горите към Министерство на горите, София, 1969 г.; пластика „Старият дъб“ в едноименния ресторант, Златни пясъци, 70-те години; пластика, фасада, детска градина, ул. „Преспа“, София, края на 70-те години; мозайка, хотел Плевен, Плевен, 1976 – 1977 г.; мозаечен фриз, главна фасада, Министерство на енергетиката, София, 1976 г.; мозайка, Информационен център – ДАП, Кюстендил, 1977 г.; мозайка, фасада на техникум по енергетика „Хенри Форд“, София, 1978 – 1979 г.; мозайка „Гора“, ЛТУ, София, 1978 г.; сграфито „Градина“, ЛТУ, София, 1979 г.; мозайка, БКП, Хисаря, края на 70-те години; мозайка, посолство на Република България, Москва, 1981 г.; стенописи, 55 СОУ, София, 1981 – 1982 г.; мозайка и тухлена пластика, почивен дом на ГУСВ, Хисаря, 1982 г.; мозайки „Труд“ и „Празник“, Профсъюзен дом на културата, Добрич, 1982 – 1983 г.; мозайка, хотел „Аугуста“, Хисаря, 1984 г.; каменна пластика, фасада, и 2 пана в техника сграфито, детска градина „Буката“, София, 1985 г.; стенописи, Техникум по хранително-вкусова промишленост, Банкя, 1986 г.; каменна пластика, спортна зала „Христо Ботев“, Пловдив, 80-те години; стенопис, училище в Нови Искър, 80-те години, съвместно с Д. Касабов, София; стенописи, ресторант в местност „Семково“, Рила, 1986 – 1987 г., съвместно с Димитър Касабов; мозайка, учебен корпус, ЛТУ, 1994 г.; мозайки в частни домове.
