• Historic Flight of the Motherland, Dechko Uzunov and Grigor Spiridonov, National Museum of History

Dechko Uzunov and Grigor Spiridonov, Historic Flight of the Motherlan

National Museum of History (formerly Boyana Residence)

Mosaic dimensions: 5×15 m, 1979

Most monumental art created in Bulgaria in the late 1970s and 1980s was of large scale – by both conception and execution. This is a consequence of developments in monumental art in the preceding period, as well as of the increasing role of the state as an art commissioner. Mosaic as a medium offered an answer to the state’s growing need for pomp and ostentation, as well as a wealth of colours.

Uzunov and Spiridonov’s Historic Flight of the Motherland reflects this trend. It is a large-scale composition tackling the historical past and present of Bulgaria through typical imagery and metaphoric references of the era. Its iconography includes allegories of progress, a phoenix bird, groups of mourning women, an Ottoman oppressor, an Enlightenment figure, and a warrior-protector. Spanning an entire wall and requiring distance to be perceived properly, the mosaic’s formal composition is typical of the period as well.

The work’s narrative is presented through an accumulation of images saturated with historical associations. The images, from left to right, include: a male figure with a fez, personifying Bulgaria’s Ottoman oppressors, and a group of small-scale figures with bowed heads. Leaning diagonally towards the centre is an allegorical figure ‘in flight’, also typical of communist-era art, symbolising progress and ascendancy. A group of grieving women is led by an Enlightenment figure making a blessing gesture, while carrying the ‘flame of hope’. In the far right, a group of people are heading down the path of change before being reborn for a new beginning. Uzunov and Spiridonov have also used an image of the phoenix bird here, as well as, in the upper area, two other communist-era collective symbols of triumph: a patron of enlightenment and a horse-riding warrior.

The overall directional thrust of the composition is from left to right and top to bottom. The large-scale figures at the top of the panel have a somewhat oppressive effect. The colour palette is monochromatic: yellow, grey, white and black. Given the architectural setting (the building was once part of the central government’s Boyana Residence, the sparing use of colour is meant to lend the mosaic a sense of solemnity.

Link to Google Maps:

Grigor Spiridonov

Grigor Spiridonov
Photo: UBA

Grigor Spiridonov was born in 1930 in Sofia. He studied “Illustration” under Prof. Veselin Staykov and later “Monumental-decorative painting” in the studio of Prof. Georgi Bogdanov at the National Academy of Arts in Sofia (then called the “High institute for fine arts “Nikolai Pavlovich”), from which he graduated in 1961. He assisted Prof. Georgi Bogdanov with the mural in the Regional History Museum at Veliko Tarnovo.

Grigor Spiridonov worked in monumental art, painting, and graphics. He settled in Veliko Tarnovo in 1963, and in the late 1970s, he became the city’s chief artist and created for it historically themed paintings and monumental works in sgraffito and mosaic techniques. He is the author of Veliko Tarnovo’s coat of arms. Some of his works include stained glass windows in the Veliko Tarnovo municipality building, mosaics in the National Palace of Culture (NDK), and the Buzludzha Monument (Monument House of the Bulgarian Communist Party). He collaborated with Dechko Uzunov on the mosaic “Historical Flight of the Motherland” in the Boyana residence.

Grigor Spiridonov received several awards, including first prize for the cycle “April 1876” in 1967, first prize from an “OHI” exhibition (a state-sponsored collective exhibition ) with the theme “Veliko Tarnovo” in 1969, and first prize for monumental arts in the name of Iliya Petrov in 1975.

Grigor Spiridonov passed away in 2000 in Sofia.

Дечко Узунов

Дечко Узунов
Снимка: СБХ

Дечко Узунов е роден в Казанлък през 1899 г. Първият му учител по рисуване е Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г., Дечко Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар.

След завръщането си в България Дечко Узунов завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., при проф. Стефан Иванов, а сред неговите преподаватели са Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. до 1932 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата. От 1932 г. започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави самостоятелни изложби както в България (София, Казанлък и Сливен), така и в чужбина (Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин).

Творчеството му е разнообразно, в областта на живописта, графиката, илюстрацията и оформлението на книгата, сценографията и стенно-монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Негови монументални творби са част от интериора на следните обществени сгради: Съдебната палата в София, храм „Свети Йоан Предтеча“ в Казанлък, фоайе на хотел „Казанлък“, Дом на културата в Карлово, Операта в Стара Загора, НДК и други. Илюстрира множество книги, сред които поредици на издателство „Чипев“, издания на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски, Дечко Узунов създава декорите и костюмите за театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.

През 1925 г. става един от член-основателите на дружеството „Родно изкуство“. Член е на „Ротари клуб“ от 1935 г. и председателства Съюза на дружествата на художниците в България между 1939 и 1940 г, както и Съюза на българските художници между 1965 г. и 1969 г. През 1966 г. е народен представител в Петото народно събрание на НР България. От 1973 г. е действителен член на БАН. През 1973 г., 1976 г. и 1979 г. става вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. – на Руската академия на изкуствата.

Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които някои от по-значимите са:

  • 1937 – сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий;
  • 1946 – награда от румънския крал Михай с румънски кръст за изкуство;
  • 1961 – орден „Народна република България“ – I степен;
  • 1962 – Димитровска награда за постижения в изкуството;
  • 1963 – звание „заслужил художник“;
  • 1967 – звание „герой на социалистическия труд“;
  • 1979 – Орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.

Gallery