Иван Пенков (1897-1957)

Иван Пенков е роден в град Казанлък. През 1919 г. е приет в Рисувалното училище (дн. Национална художествена академия), където се обучава при професорите Петко Клисуров, Борис Михайлов, Антон Митов, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов, Стефан Иванов. През 1922 г. урежда съвместна изложба с Дечко Узунов – приятел и състудент. Между 1922 г. и 1924 г. Иван Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер и проф. Хенгелер. След завръщането си в България подновява обучението си в Академията. Паралелно с живописта започват и изявите му в сценографията – поканен е да работи като художник-декоратор в Народния театър „Иван Вазов“. Така от 20-те години на ХХ век той се превръща в един от най-влиятелните театрални художници на България. През 1933 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов. Преподава сценография в Академията от 1939 г. до 1955 г. и е основател на ателието по „Сценография и театрален костюм“. През 1948 г. става редовен професор в Приложния отдел на Художествената академия. Няколко пъти – през 1931 г. и през 1946 г. – е избиран за председател на Съюза на българските художници. През 1953 г. поема ръководството на Института за изобразителни изкуства при БАН като негов директор и член на Научния съвет. Иван Пенков умира през 1957 г.

Иван Пенков работи в областта на живописта, графиката, оформлението на книгата, сценографията и монументалната живопис. Освен живописни произведения, илюстрации, проекти за костюми и сценографии, художникът създава стъклописи, мозайки, стенописи, дървени струговани кукли, както и изделия от ковано желязо. Работи в частни интериори и институции. Сред емблематичните му произведения са: стенописи в Търговско-индустриалната камара в Бургас, 1929 г., съвместно с Никола Маринов; стъклописи в Българското посолство в Белград, 1939 г.; стъклописи за Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, 1932 – 1933; стъклопис „Темида и везните“, 1940 г., Министерство на правосъдието, София; стъклопис „Монетосеченето в Средновековна България“, БНБ, 1940 г.; стъклопис в зала 15 и фоайе на 3 етаж на Съдебната палата, София, 1940 г.; стъклопис „Темида“, Съдебна палата в Русе, 1940 г.; мозайка „Темида“, Съдебна палата, София, 1941 г.