От двете страни на decumanus maximus (декуманос максимус е главната улица с ориентация изток – запад в римското градоустройство) или днешното „Ларго“ са разкрити мозайки, принадлежащи на важни обществени и частни постройки на елита и магистратите на града. Това е вторият „мозаечен“ район на Сердика I, с открити до този момент три мозаечни паметника.
Линк към Google Maps:
Подови мозайки от “Дом на Феликс” от район Сердика I, IV век
Антична Сердика, сграда Феликс, план
Домът е разположен близо до абсидата на античната базилика №1, която се намира на бул. „Мария Луиза“ и се състои от няколко помещения. Едно от тях е изцяло покрито с мозайка, главно с орнаментално-геометрични композиции. Това са пет правоъгълни пана около централното изображение, което представлява псевдо-емблема. Само централните две пана с псевдо-емблемата са на бял фон, за да изпъкне богатата диадема на този фон. Псевдо-емблемата не е разположена централно, а по-близо до едната дълга страна. Външното светло поле около венеца се състои от пресичащи се окръжности, образуващи четирилистни розетки. Останалите четири пана заемат периферните пространства и представляват вариации или на октогонална, или на квадратна схема. В долния десен ъгъл се вижда участък от ново шесто пано, вероятно сменило края на предишното поради лошото му състояние. Новото пано се състои от схема от четирилистни звезди с ромбоиди между тях.
Периферните пана са полихромни с преобладаване на топлата гама и без студени тонове. Навсякъде виждаме малки геометрични фигури, запълнени с други фигури вътре. По палитрата, малките размери на геометричните фигури, множеството тънки бордюри и повечето запълвания тези пана силно наподобяват варварското ювелирно изкуство на запълване на геометрични подразделения с емайл, известно като cloisonéе. По всяка вероятност варварското изкуство действително оказва подобно влияние върху късноантичното мозаечно изкуство от Сердика и нейната територия, а като цяло и на Балканите и останалата част от Средиземноморието.
Още един любопитен детайл може да се открие в мозайката от „Дома на Феликс“. Това е нейната нарушена цялост в хоризонтален план чрез нагъване и изкачване на крайната бордюрна плетеница полегато върху стените на помещението. Това състояние на мозайката се получава при силни земетресения, когато липсва най-долният слой подложка от по-едри камъни. Софийското поле е един от районите на България, в който са засвидетелствани катастрофални земетресения от древността до наши дни. Нарушенията на целостта на мозайката са толкова мащабни, че са преднамерено оставени в автентичното им състояние в експозицията, кaтo участъците са поотделно закрепени, консервирани и реставрирани.
В псевдо-емблемата е представено едно изображение от изключителна важност, а именно императорската диадема. Диадемата не се появява в античното изкуство преди епохата на късната античност. В римското култово изкуство се използва растителен венец, известен като corona civica, направен от дъбова клонка, маслиново дърво, мирта и др., в зависимост от конкретния повод. Такива венци се давали на владетелите и победителите във война и състезания. Затова в ранното християнство светците и мъчениците също се изобразяват с венци, тъй като те са победили езичниците и смъртта, като са получили вечен живот.
Диадемата във вид на златна лента е нововъведение, което се дължи на Константин Велики и се появява за пръв път върху неговите монети и скулптурни портрети като едноличен император. Тази традиция е продължена от неговите синове и другите императори до края на века. Но типът диадема и особено нейната декорация са променени след края на Константиновата династия. Диадемата от „Дома на Феликс“ демонстрира уникална декорация, непозната до момента за науката. Тя представлява широка златна лента, имитираща растителен венец. Украсата се състои от повтарящ се елемент от три листа, изобразени напречно на диадемата, с по-голямо средно и две странични по-малки. Но всъщност според схематичната форма и цветовете това са гнезда за скъпоценни и полускъпоценни камъни, в случая аметисти и смарагди, всичките вероятно обрамчени от малки бели перли. В средата над челото венецът се разделя в две противоположни посоки, а на тила завършва с кръгъл аметистов камък. Сравнен с монетите и скулптурните императорски портрети, при мозаечния венец липсват двете завързани и пуснати наляво и надясно ленти извън диадемата, падащи върху врата и началото на раменете.
Венецът обгражда голямо кръгло поле със спирални ивици, въртящи се наляво. Ивиците са полихромни, с предадени всички топли тонове, без студените. В долния участък на спиралата, на фона на три ивици, с жълт цвят е изписана латинската дума „felix“ („щастлив“). Тя в конкретния случай не обозначава име, а е израз-пожелание за щастие и благоденствие на дома. Така е наречен и градът на император Галерий – Ромулиана Феликс. Спираловидният централен мотив има подобно символично значение – вечен живот, движение и развитие. От дълбока древност представлява апотропей – магически предмет или изображение, който в езичеството предпазва от зли демони и магии. В късноантичната епоха той се наследява в мозаечното изкуство и се преосмисля в духа на ранното християнство. Друго доказателство, че мозайката се отнася именно към ранната епоха на официалното признаване на християнството, е изображението на малък гръцки кръст, състоящ се от централен тесер в златист цвят и четири тюркоазени около него. Още два гръцки кръста са представени в едно от геометричните пана, но вече линейно.
Мозайки от комплекса южно от Ларгото
Проучен е голям комплекс с верижно разположени помещения около перистилен двор с обща датировка IV – VI в. (Шалганов, Козарев 2012). В едно от помещенията е разкопана, документирана и консервирана in situ наполовина запазена композиция. Тя представлява централно правоъгълно поле с изобразен кантарос, очертан със светли тесери, с овално тъмно устие и голям декоративен овален елемент в средата на тялото. Възможно е кантаросът да е свързан с банските функции на помещението, съдейки по неговия план, типа съд и паралелите в използването му върху късноантични мозайки. Бордюрът около централното поле е широк и вероятно от едноцветни тесери. По иконография и стил тази мозайка се отнася към втората половина на III – началото на IV в. Мозайката във второто помещение е открита в по-лошо състояние и изображения не се различават.
Композиция под Министерския съвет
Северно от Ларгото и точно пред Министерския съвет е намерен и оставен in situ друг полихромен фрагмент от две плетеници: едната малка бордюрна, а другата едра и от вътрешното мозаечно поле. Тази мозайка продължава и навътре под Министерския съвет, затова на този етап не може да бъде разкрито нейното продължение и да бъде публикувана. Според големите преплитащи се кръгове и по-грубата техника на изпълнение тя се отнася към по-късно време от втората половина на IV – V в.
Избрана библиография
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.
