През Късната античност (края на III – началото на VII в.) балканските градове, в това число и Сердика, встъпват в изцяло нов период на развитие (Динчев 2014). Тяхното значение нараства значително по няколко причини:
- поради новия начин на управление при Тетрархията от кр. на III – началото на IV в.
- основаването на Константинопол в 330 г. и разделянето на предишната Римска империя на Западна и Източна в 395 г.;
- масовото преследване на християните (главно около 305 – 306 г.), последвано след по-малко от десетилетие от рязка промяна и приемането на християнството, отначало като една от официалните религии, а в края на века при Теодосий I – като единствената;
- борбата на Православието срещу ересите;
- постоянните варварски нашествия и демографските последици за Балканите, завършили с основаването на нови държави, откъсващи част от земите на Източната Римска империя.
Още едно обстоятелство оказва съществено влияние върху градовете на Балканите, а именно местният произход на почти всички късноантични императори, постоянното им пребиваване на Балканите и очевидното им предпочитание към определени градове. На Константин Велики се приписва изречението „Сердика е моят Рим“, макар че то отсъства в изворите от неговата епоха и е предадено в много по-късно време.
Но вероятно това сведение отразява реалните исторически процеси, започнали от епохата на Аврелиан до Тетрархията включително. През 271 или 272 г. Аврелиан избира именно Сердика за столица на провинция Дакия, която през втората половина на същия век се разделя на Крайбрежна (Dacia ripensis) и Средиземноморска (Dacia Mediterranea). Tова обстоятелство я поставя на първо място сред останалите градове в нея. След него за разцвета на Сердика допринася новият начин на управление по време на Тетрархията – управление на четирима владетели, единият от които, а именно Галерий, отговаря точно за тези земи. Тогава вече резиденциите на владетелите се издигат не само в Рим, но и в Треворум (сега Трир в Централна Европа), в Никомедия (Измит) в Мала Азия и за първи път няколко подобни се създават и на Балканите. Първият от тетрарсите, Диоклециан, построява своята императорска резиденция в родния си град Спалато (сега Сплит в Хърватия), където се оттегля след неочакваната си абдикация. Галерий избира отначало за постоянното си пребиваване Тесалоники (Солун), а после построява и втора резиденция, заедно с два мавзолея за майка си и за себе си, в своя роден град Ромулиана (Гамзиград, днес до Зайчар в Североизточна Сърбия). Константин Велики (Константин I), роден в Найсос (сега Ниш в Сърбия), от своя страна изгражда на Балканите няколко резиденции, освен дворците си в Рим и Константинопол. Едната може би е издигната в Найсос или дори като вила-резиденция в Медиана, в непосредствена близост до Найсос и на главния път Via Militaris, а другата, притежаваща огромно имение, парк и императорски мавзолей, е вероятно също негова или на династията. Тя се намира в Скретиска (сега до Костинброд), на същия главен път, който минава по диагонал от Дунава до Мраморно море, съединявайки Балканите с Рим и Мала Азия по суша и вода. Констанций II, единият от синовете на Константин, също издига в родния си град Сирмиум своя резиденция. Поради балканския си произход императорите Юстин I и неговият племенник Юстиниан Велики допринасят за нечуваното блестящо развитие на Константинопол и на редица балкански градове. В столицата те построяват много нови сгради, включително третата поред „Св. София“, която се превръща в най-важния световен паметник за повече от едно хилядолетие. Доказано е по археологически път и от писмените извори, че в Юстиниановата епоха на Балканите са ремонтирани и укрепени старите крепости и са построени множество нови укрепления във връзка с масовите варварски нашествия. Освен това Юстиниан Велики издига родното си селище, наречено на неговото име Юстиниана Прима, като нова столица на провинция Дардания, на диоцеза и префектурата, оказвайки съществена финансова подкрепа за нейното планиране, благоустройство и административно значение. С управлението на Юстиниан се свързва и издигането на величествената базилика „Св. София“ в Сердика, която е последната в серията църковни паметници на едно и също място (Динчев 2014).
Така императорите на Римската империя, а след това и на Източната Римска империя до края на Античността, живеят на Балканите, строят, сражават се, защитават и използват тези земи и градове по съвсем нов начин. Те вече не представляват едни далечни на столицата провинции и градове, посещавани само епизодично от владетелите, както е било през по-ранната римска епоха, а се превръщат в активни политически, икономически, военни, религиозни и културни центрове в близост до новата столица Константинопол. Освен това постоянно поддържаната и великолепна пътна система позволява само за няколко дни да се стигне до двете столици на Източната и Западната Римска империя. Всичко, което се случва в тях и специално в балканските императорски резиденции, веднага намира отражение и в останалите райони в целия късноантичен свят. Появата на множество нови имперски центрове засилва ролята на Балканите във всяко едно отношение.
Обзор на мозайките в Сердика. Функция и техника
Сердика се нарежда сред най-богатите на мозайки късноантични градове на Балканите: Филипопол (сега Пловдив), Августа Траяна – Берое (сега Стара Загора), Партикополис (сега Сандански), Никополис ад Нестум при с. Гърмен, Гоцеделчевско, Одесос (сега Варна) и др. Късната античност в Сердика се простира в нейните две части Сердика I и Сердика II, наследени после от средновековния Средец и днешна София. Досега са разкопани 22 архитектурни паметника с мозайки в самата София и района.
Най-ранният мозаечен паметник на Сердика от Късната античност е предполагаемият мартирий под „Св. София“, а най-късният – несъхранилите се стенни мозайки на Юстиниановата „Св. София“ в Сердика. Седем са нейните и в близката околност раннохристиянски базилики с мозайки, а също така се предполага влиянието на сердикийско ателие върху още една базилика в отдалечената Германея. Три са императорските резиденции с мозайки. Засега три са и елитните градски домове с мозайки в Сердика. До момента извънградските вили с подови мозайки са две, а уникален за България е случаят на цистов гроб с подова мозайка от източния некропол на Сердика, разпрострял се на голямо пространство около „Св. София“.
Пет основни мозаечни техники са използвани при сердикийските подови мозайки. При мартирия под „Св. София“, в апсидата на базилика №2 на бул. „Княгиня Мария Луиза“, при едната камера на цистовия гроб при „Св. София“ и вероятно в случая на несъхранилата се мозайка на базиликата при с. Бухово първоначално е използвана евтината и бърза техника опус сигнинум (opus signinum). В неговия хоросан е добавен прах и малки парченца от тухли и керамика, придаващи характерната повърхност на мозайката с червеникаворозов цвят. При повечето паметници от Сердика преобладаващата техника е опус теселатум (opus tesselatum). При нея предварително са подготвени няколко последователни подложки от по-груб хоросан, положени върху най-долния слой от едро натрошени камъни. В най-горния фин слой хоросан са набодени предварително издяланите тесери – мозаечни кубчета с размери на страните над 2 см, направени от естествени камъни, смалта (стъкло), теракота и керамика. В отделни участъци на мозайките с фигурални и флорални изображения се прибягва също така към най-фината техника опус вермикулатум (opus vermiculatum), при която тесерите са с минимални размери, някои дори 2-3 мм. С тях се имитират малките мазки в живописта, за да се открои по-релефно фигуралното изображение и да се създаде илюзията за реална природна форма, обем, цвят и пропорции. В запазеното изображение на лятото при паметника от ул. „Г. Вашингтон“ вермикулатумът е използван при набирането на лицето, прическата и торсото, докато при фона наоколо и бордюрите на същата мозайка размерите на теселите са по-големи и се отнасят към опус теселатум.
Ефектната и скъпа мозаечна техника опус сектиле (opus sectile) е използвана в два случая: в мозайката при прехода от хотел Балкан/Шератон към ЦУМ и в масивната апсида на базилика №1 на бул. „Княгиня Мария Луиза“. В тях са вложени не отделни малки мозаечни камъчета, а великолепни мраморни и от други скъпи материали плочки с определена геометрична форма, изравнена линия на стените и най-разнообразна естествена украса на повърхността (цветни линии, петна и най-различни други конфигурации).
Според откритите смалтови тесери поне в два случая са засвидетелствани стенни мозайки (т.нар. opus musivum) – в базилика №2 на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и в късната „Св. София“ от VI в., в която е намерен и стъклен тесер, покрит със златен варак (тънък златен слой). Единични смалтови тесери са откривани и при разкопките от последното десетилетие в близост до западния некропол и югозападно от Сердика I.
Литература
Borisova-Katsarova 2015 I. Borisova-Katsarova, „A New found Late Roman Mosaic from Serdica“, M. Rakocija (ed.), Niš and Byzantium, v. XIII, 2015, 151 – 160.
Горянова 2018 С. Горянова, „Базиликата при Бухово в контекста на раннохристиянските средища около Сердика“, Базиликата „Св. София“ на прехода между езичество и християнство, Сердика Средец София, т. 7, 59 – 60 ( S. Goryanova, „The Basilica at Buhovo in the Contex of the Early Christian Centres around Serdica“, The Basilica of St. Sophia on the Transition from Paganism to Christianity, Serdica Sredetz Sofia, v. 7, 59 – 60).
Динчев 2020 В. Динчев, Скретиска – Кратискара, Т. II, София, 2020 (РП, т. ХLIII (V. Dinchev, Scretisca – Kratiskara, v. II, Sofia).
Динчев 2014а В. Динчев, „Св. София“ и Сердика, София, 2014 (V. Dinchev, Die „Hl. Sophia“ und Serdica, Sofia, 2014).
Dintchev 2014b V. Dintchev, „Serdica II“ Project, V. Vachkova, D. Dimitrov (eds), Serdica Edict (311 AD): Concepts and Realizations of the Idea of Religious Toleration, Sofia, 195 – 217.
Динчев 2003 В. Динчев. Късноримската резиденция Scretisca и ранновизантийското селище Kratiskara (Археологическите проучвания в м. Градището през 1990 – 1994 г.), Разкопки и проучвания, т. XXX, Sofia (V. Dinchev, The Late Roman Residence Scretisca and the Early Byzantine Settlement Kratiskara (Archaeological Research in the locality Gradishteto during 1990 – 1994). Excavations and Research, v. XXX, Sofia.
Динчев 1997 В. Динчев, Римските вили в днешната българска територия, София, Агато, 1997 (V. Dinchev, Roman Villas in the present-day Bulgarian Lands, Sofia, Agatho, 1997).
Ivanov 2017 M. Ivanov, „The „Felix“ Mosaic from Serdica“, I. Topalilov (ed.), Transition from Late Paganism to Early Christianity in the Architecture and Art in the Balkans. Krassimir Kalchev in memoriam (1954 – 2004), Studia academica šumenensia, v. 4, 2017, 181 – 201.
Ivanov and Cholakova 2021 M. Ivanov, A. Cholakova, „Glass Furnaces from Serdica – an Example of Roman Practice of Glass Mixing“, Orhan Sevindik (ed.), Annales du 21 Congres de l’Association Internationale pour l’Histoire du Verre, Istanbul, 2021, 207 – 220.
Мешеков 2018 Ю. Мешеков, „Последни археологически разкрития в и около Базиликата „Св. София“, източен некропол на Сердика“, Д. Ботева-Боянова, П. Делев, Ю. Цветкова (ред.), Общество, царе, богове, Jubilaeus VII, Сборник в памет на професор Маргарита Тачева (J Meshekov, The Recent archaeological Discoveries in and around the Basilica of St. Sophia, the Eastern Necropolis of Serdica’, D. Boteva-Boyanova, P. Delev, J. Tzvetkova (eds.), Jubilaeus VII, Recueil in Memoriam Professoris Margaritae Tachevae, Sofia, 301 – 318.
Noeva 2017 V. Noeva, ‘Ancient mosaic techniques and materials. Differences in terminology and possible solutions’, I. Topalilov (ed.), and B. Georgiev (eds.), Transition from Late Paganism to Early Christianity in the Architecture and Art in the Balkans. Krassimir Kalchev in memoriam (1954-2004), Studia academica šumenensia, v. 4, 40 – 56.
Pillinger et al. 2016 R. Pillinger, A. Lirsch, V. Popova (Hg.), Corpus der spätantiken und frühchristlichen Mosaiken Bulgariens, Wien.
Pillinger et al. 1999 R. Pillinger, V. Popova, B. Zimmermann, Corpus der spätantiken und frühchrilichen Wandmalereien Bulgariens, Wien.
Popova 2022a V. Popova, ‘Chrismons and Crosses on the Late Antique Mosaic Pavements from Bulgaria’, Journal of Mosaic Research 15, 333 – 350.
Popova 2022b V. Popova, „The Early Non-Figural Mosaic Pavements in the Metropolitan Basilica of Philippopolis in Thracia“, M. Rakocija (ed.), Niš and Byzantium XX, 175 – 210.
Popova 2018 V. Popova, „Liturgy and Mosaics: the Case Study of the Late Antique Monuments from Bulgaria“, Ni and Byzantium XVI, 135 – 160.
Popova 2017a V. Popova. „Late Antique Glass Workshop in Parthicopolis“, E. Nankov (ed.). Papers of the American Research Center in Sofia, 2017, 284 – 367.
Popova 2017b V. Popova. „Vons vitae on Late Antique Monuments in Bulgaria“, I. Topalilov and B. Georgiev (eds.), Transition from Late Paganism to Early Christianity in the Architecture and Art in the Balkans. Krassimir Kalchev in memoriam 1954-2004), Studia academica šumenensia, v. 4, 154 – 198.
Попова 2016a В. Попова, „Късноантичната резиденция и баня (обекти „Kореком“ и „Рила“) в Сердика I и техните мозайки, Сердика-Средец-София 6, Сб. в памет на Магдалина Станчева, София, 2016, 67 – 81.
Popova 2016b V. Popova, „Monuments from the Tetrarchy and the Constantinian Dynasty in Bulgaria“, M. Rakocija (ed.), Niš and Byzantium XIV, 157 – 186.
Попова 2010 В. Попова, „Мозайките на вилата в квартал Филиповци на София“, Изкуствоведски четения, 186 – 193 (V. Popova, „Тhe Mosaic Pavements of the Villa in the Quarter Filipovtsi in Sofia“, Art Historians’ Readings, 186 – 193).
Rehren, Cholakova 2010 Th. Rehren and A. Cholakova „The Early Byzantine HIMT glass from Dichin, northern Bulgaria“, Интердисциплинарни изследвания XXII-XXIII, София, 81 – 96 (Interdisciplinary Studies XXII – XIII, Sofia, 81 – 96).
Шалганов, Козарев 2012 K. Шалганов, Н. Козарев, „Проучвания на терена на пл. „Независимост“ (Ларгото), София 213 – 315 (K. Šalganov, N. Kozarev, ‘Research of the terrain of the piazza „Nezavisimost“ (Largo), Sofia, 313 – 315.
Седмица на мозайките в София
„Маршрут на мозайките в София“ е проект на Фондация “Балканско наследство”, подкрепен от Столична община по Програма “Култура” – 2022, Направление “Културно наследство и социализация”.