Храм „Св. Йоан Павел XXIII“ към манастир на монашеската общност на Светата Евхаристия
Патронна мозайка, 2005 г.
Изборът на името „Блажен Йоан XXIII“ е свързан с кратка предистория. Блаженият папа Йоан XXIII, познат като монсеньор Анджело Ронкали, първи легат на Светия престол в България, закупува мястото, на което сега се намира храмът. Папа Йоан XXIII е провъзгласен за блажен през 2000 г. Строежът на църква „Св. Йоан Павел XXIII“ започва през 2001 г. в манастира на монашеска общност на сестрите на Светата Евхаристия. Храмът е завършен и осветен през 2005 г.
Мозайката, изобразяваща папата, е разположена в тондо над входа на храма. Портретното изображение е изградено умело, с подчертана физиономична прилика и живописна моделировка. Образът излъчва спокойствие, близост и топлота. Авторът отделя голямо внимание на детайлното изграждане на лицето, като съвместява конструктивната отчетливост, типична за мозайката, с меки живописни преливания. Преобладаващи са белият и златният цвят, с открояващи се тесери в различни нюанси. Мозайката се вписва напълно в монолитния изчистен облик на архитектурната среда като мащаб, цветово решение и пластичен градеж. Спецификата на образа и изграждането му са далеч от аскетичната студенина на религиозното изкуство и сродяват паното по въздействие с ранните образци на светската мозайка в София.
В жилищната част на манастирския комплекс авторът реализира и мозайките, посветени на Богородица (над вратата) и на Евхаристийното тайнство. Композицията на паното, разположено на нивото на втория етаж, е съобразена с особеностите на мозайката и изобразява „Ангелски Дейсис“ – моление на ангели застъпници на човечеството пред Бога, държащи свитък със Седемте печата. Според „Откровение на Йоан“ от Новия завет единствен достоен да отвори тези печати е Христос, който е пожертван, за да изкупи греховете на хората. Мозайката е полихромна, разработена живописно и с богато нюансирана цветова палитра.
Здравко Каменаров (1967)
Здравко Каменаров
Снимка: личен архив
Здравко Каменаров е роден през 1967 г. в София. Завършва НУИИ „Илия Петров“, а през 1993 г. се дипломира в специалност „Консервация и реставрация“ в Национална художествена академия. Същата година започва работа като преподавател по „Техника и технология на живописта и стенописа“ към катедри „Живопис“, „Стенопис“ и „Реставрация“. Член е на СБХ от 1994 г. От 2006 г. е старши преподавател в НХА, а през 2010 г. е избран за доцент по същата дисциплина. От 2016 г. е професор в НХА. Работи в областта на мозайката, иконописта, реставрацията. Списъкът му с творчески прояви е дълъг и внушителен. Сред по-важните му постижения са: консервация и възстановка на мозайките и стенописите в притвора и централния кораб на храм-паметник „Св. Александър Невски“, 1993 – 1997 г.; иконостас с 40 икони за храм „Успение Богородично“ – София, 1997 – 2000 г.; изписване на параклис „Рождество Христово“, София, 2003 – 2004 г.; мозайки и стенописи за фасадата на Евхаристински манастир, София, 1999 г., икони за иконостас и стенописи в храм „Света Троица“, Малко Търново, 2003 г.; фасадна мозайка за храм „Св. Марина”, Софийска митрополия, 2009 г.; икони за проскинетарии на храм „Преображение“ в гр. Пловдив, 2004 г.; икони за иконостаса на параклис „Св. Иван Рилски“, София, 2005 г.; икони за иконостаса на църквата „Успение Богородично“, с. Черни Вит, 2005 г.; икони за иконостас на храм „Успение Богородично“, с. Ново Делчево, 2007 г.; фасадна мозайка за храм „Св. св. Кирил и Методий“, Костинброд, 2008 г.; изписване на храм „Успение Богородично“, с. Ново Делчево, 2009 г.
С висок професионализъм Каменаров реализира и обекти в чужбина, сред които: стенопис „Ангели“ – Падуа, Италия, 2007 г.; цялостно изписване на храм „Santa Croce“ – Борго Манеро, Италия, 2007 – 2008 г., празничен ред икони за храм „Santa Maria dei perduti“, Кастильоне, Италия; изписване на храм „Възкресение Христово“, Сосновец, Полша, 2009 г.; мозаечни икони за храм „San Georgio” – Болоня, Италия, 2011 г.; реставрация на стенописи в храм „Св. Троица“ (Румънската църква), София, 2009 г. и други.
Автор е и на реставрацията и консервацията на множество картини от Иван Мърквичка, Илия Петров, Георги Железаров, Борис Стевчев, Марио Жеков, Мари Петие, холандска живопис от XVIII в. и други. Участва в изложбени форуми (по-важни участия: иконна изложба в Софийска градска библиотека, 1998 г.; колективна изложба – живопис, галерия „Финес“, София, 1999 г.; изложба на секция „Реставрация“ към СБХ, „Шипка“ № 6, 2002 г.; иконна изложба в галерията на институт „Йоан Павел Втори“ – Краков, Полша, 2003 г.; изложба на секция „Реставрация“ в галерия „Академия“, 2009 г.) и научни конференции по проблемите на консервацията и реставрацията в страната и чужбина.
