Синодална палата, София, 1904-1912 г.
Синодалната палата в град София е реализирана по проект на архитектите П. Момчилов и Ю. Миланов в периода 1904 – 1912 г. Сградата е на два етажа, ситуирани около квадратен двор. В нея има библиотека, канцеларии, параклис, заседателна зала, кабинет на екзарха, приемен салон, жилищна резиденция на екзарха и синодалните архиереи. Стенописите в параклиса са дело на художника Димитър Гюдженов. По фасадната декорация с полихромна глазирана облицовка работят художниците Харалампи Тачев и Господин Желязков.
Мозайка – пано на централната фасада, смалт, автор Харалампи Тачев, 1908-1909 г.
Над трите арки на главния вход е разположена мозайка, дело на професор Харалампи Тачев. Паното е с размери 2 х 4 м, оформено е като овал и е рамкирано с керамичен фриз. В полето са изобразени значими за българската независима църква личности – архиереите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Те държат макет на трикуполен храм, а Иларион Макариополски държи и „Завет към българския народ“. Мозайката е изработена в Германия и е един от най-ранните образци, които се появяват върху обществени сгради в България в периода след Освобождението. Тематичният подбор на изобразените лица е свързан с предназначението на сградата, с орнаментиката в „български стил“, както и с подчертаване на националната идентичност, особено характерна за епохата. Фонът е златен и подчертава усещането за сакрално пространство. В стилистиката на мозайката се открояват меки нюансирани преходи, както и ефекти, постигнати със светлосянка. Всичко това е напълно съзвучно с господстващите в българското изкуство по това време тенденции.
Харалампи Константинов Тачев (1875-1941)
Харалампи Константинов Тачев е роден през 1875 г. в град Пловдив. През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София, понастоящем Национална художествена академия, в класа на проф. Иван Мърквичка. През 1903 г. Харалампи Тачев е сред основателите и председател на дружеството „Съвременно изкуство“. Също така той е сред създателите на Съюза на южнославянските художници „Лада“, както и на Дружеството на южнобългарските художници. От 1910 г. Харалампи Тачев е професор в Държавното художествено-индустриално училище (наследило Рисувалното училище). Преподава декоративно изкуство, орнаментика и стилознание. Проф. Тачев е сред първите български специалисти в областта на художествено-пространственото оформление. Той декорира българските павилиони на изложенията в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.), Лондон (1907 г.). Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по негови проекти. Сред тях са: мавзолеят на княз Александър Батенберг, дворецът „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата музей „Христо Ботев“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив.
Името му се свързва с изработването на герба на София (1900 г.), както и герба на Габрово (1935 – 1941).
Огромен е приносът му към съвременния облик на столицата ни. Сред знаковите произведения на художника са декорации на сгради като: Централна минерална баня (1910 – 1913 г.) – фасада с керамична орнаментика; Богословския факултет с Национален църковен музей – проекти за фасадна керамична орнаментика, Синодална палата (1908 –1909 г.) глазирана керамична облицовка и мозайка; декоративната украса и изписването на част от вътрешните пространства на храм-паметник „Св. Александър Невски“ (1904 – 1912 г.); вътрешната пластична украса на двореца „Врана“ (1912 г.), вътрешната декорация на мавзолея на княз Александър Батенберг (1934 г.); пано с герба на София на Централни хали, (1909 – 1911 г.); декоративен фриз над фасадата на църквата „Св. Никола Софийски“ (1909 г.); стъклопис в Министерство на финансите; стъклопис в Министерство на строежите и благоустройството, пл. „Славейков“.
Освен с монументална декорация Харалампи Тачев се занимава и с дизайн на банкноти, държавни ценни книжа и поздравителни адреси, проектира знамена, монети, медали, корици, илюстрации, винетки, плакати, пощенски марки, фирмени знаци, емблеми, екслибрис, менюта, грамоти, тържествени адреси, тронни слова, покани, бланки и плакати, календари, грамоти и опаковки. Художникът умира през 1941 г. в София.
София, Синодална палата
Линк към Google Maps: