Министерство на външните работи
3 х 7 м, камък, смалт, 1983 г., арх. Богдан Томалевски
Композицията на мозайката в зала „Договори“ на МвНР е осево-симетрична, подчинена на ритъм, баланс и статичност. Структурата й се свежда до огледално разположени около композиционната ос еквивалентни части. Замисълът й е да създава асоциации за стабилност, баланс и сигурност. В центъра са разположени три фигури – алегории на стопански, технически просперитет, плодородие и гостоприемство. Те са фланкирани хералдично от два лъва – символи на власт, сила, справедливост и царственост. В мозайката в зала „Договори“ художникът свързва лъва с приемственост и обозначаване на стабилна държавност. Този античен мотив е характерен детайл в иконографията на Йоан Левиев и показва афинитета му към подчертаване на богатото ни културно-историческо наследство. Художникът първо изобразява фигурите като главен носител на информацията, а впоследствие „запълва“ останалите празни пространства между тях с пейзажни или архитектурни мотиви. Постига се ефект на колажиране на елементи, чиято цел е да компенсира пространствените паузи около главните фигури. Пейзажните структури стимулират изпъкването на фигурите напред в пространството като въздействат също толкова активно. Благодарение на яркия, интензивен колорит във всички зони на паното, както и на отсъствието на перспектива, фигурите не се губят в пространството.
Изобразената на заден план птица феникс е смислово свързана с разположеното в непосредствена близост слънце. Фениксът е символ на идеята за безсмъртие и циклично прераждане и в този смисъл е визуален еквивалент за традиция, приемственост и културен континуитет.
Мозайката има ярко присъствие в интериорното пространство, което се засилва както от използването на контраст и мащаб като пластичен похват, така и от доминиращото присъствие на златен смалт в творбата. Златният цвят носи особена тържественост и пищност и освен това е скъп материал, който подчертава идеята за изобилие, стабилност и държавен просперитет.
Линк към Google Maps:
Йоан Левиев (1934-1994)
Йоан Левиев
Снимка: Пресфото БТА
Йоан Левиев е роден през 1934г. в град Пловдив в семейството на Исак С. Левиев и Надежда Панайотова – Левиева. През 1958г. завършва ВИИИ “Н.Павлович”, София, специалност “Монументално-декоративни изкуства” при проф. Георги Богданов с дипломна работа на тема “Боянският майстор”.
От 1959 става член на Пловдивската група на художниците. Участва във всяка изява на групата, а от 1961г. е приет за член на Съюза на Българските Художници. Участва активно в изложби в страната и чужбина. Посещението в Мексико през 1977г. като комисар на изложба представяща българското изкуство оставя отпечатък върху творческата му еволюция. Сред неговите естетически кумири са мексиканските монументалисти – Ривера, Ороско и Сикейрос, а запознанството му с автори като Хорхе Камарена, Руфино Тамайо, Х. Чавес Морадо още повече засилват увлечението по пластична монументална форма. Художникът умира през 1994г. в дома си в град Пловдив.
Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията и монументалните изкуства. Изявява се в различни стенописни техники, сред които фреско, секо, сграфито и мозайка.
Носител е на следните отличия и награди: орден “Кирил и Методий” І степен, 1970г., звание “Заслужил художник”, 1975г., награда за монументално – декоративни произведения на името на Илия Петров, 1983г., орден “Народна Република България ” ІІ степен и “1300 години България”- почетен знак и медал, 1984г., почетен знак на град Пловдив І степен, 1984г., награда за живопис на СБХ на името на Владимир Димитров – Майстора, 1984г., звание “Народен художник”, 1986г., почетен гражданин на Пловдив, 1995г.
Сред най-известните му стенно-монументални произведения са:
- сграфитни пана на фасадата на Дом на покойника, Пловдив, 1959г.;
- стенопис в Заседателната зала на хотел “Марица”, Пловдив 1969г.;
- “Из икономическата история на Пловдив”, секо, 1966г.;
- “Човекът и земята”: стенопис/фреско във ВССИ “В. Коларов”, Пловдив, 1967г.;
- “Борбите и цели на партията” (“Моменти от съпротивата и бъдещото развитие на социализма”): мозайка на фасадата на Партиен дом, Пловдив, камък, смалт, 1969г.;
- “Юрий Гагарин”: мозаечно пано, Панаирен град, Пловдив, камък, 2.30м. / 6.30 м., 1970 – 1971г.;
- “Вазов и неговите произведения”: стенопис/фреско Народна Библиотека “Ив.Вазов”, Пловдив, 1974г.
съвместно с Хр. Стефанов и Георги Божилов-Слона; - мозайка в Младежки дом Бургас, камък, смалт, 1975г.;
- мозайка в Резиденция Бояна, камък, смалт, 1976г.;
- стенопис в новотел “Пловдив”, казеиново-акрилна техника,1978г.;
- “Културата и работническата класа”: стенопис/фреско, Профсъюзен дом на културата, Пловдив, 1977г.;
- “Човекът и мирът”: стенопис/ казеиново-акрилна техника, зала №8, НДК, арх. Ал.Баров, 1981г.;
- “Борбите и победата на партията”: мозайка, тържествена зала на Дом-паметник на БКП, Бузлуджа, арх. Г.Стоилов, в съавторство с Хр. Стефанов, смалт и злато, 600 кв.м., 1981г.;
- мозайка в зала Договори, МВнР, София, смалт, 1983г.;
- стенопис/фреско в Административна сграда на Панаирен град, Пловдив, 1987г.
