Илия Илиев (1931)

Моника Попова е родена през 1968 г. в град София. През 1996 г. завършва ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Керамика“ в курса на проф. Красимир Джидров. От 2000 г. е преподавател в Нов български университет. От 2010 г. е доцент в департамент „Изящни изкуства“ на НБУ, а от 2021 г. – професор. През 2014 г. защитава докторат в програма „Египтология“ на НБУ с дисертация на тема „Скулптурата по времето на Тиванските царе XII и XVIII династии“. От 1996 г. е член на Съюза на българските художници, а от 2009 г. – член на Българския институт по египтология. Основател е през 2006 г. на специалността „Керамика и порцелан“ в департамента „Изящни изкуства“ на НБУ, където преподава. Моника Попова е изключително активен художник с над 40 самостоятелни изложби и над 100 участия в общи изложби. По повод 50-годишния си юбилей Моника Попова открива последователно три изложби с живопис (галерия „Червената точка“), керамика (галерия „Аросита“) и рисунки (галерия „Арт алея“). Специализира в чужбина в „Cité Des Arts“ (1996 г. и 2019 г.), Париж; ГЕДОК (2015 г.), Мюнхен; „Kunstlerhaus” (2011 г.) и други.

Носител на отличия и награди, сред които:

• Номинация за изключителен принос за годишната Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2012 г., 2012 – Номинация и участие в два кръга от Конкурса за съвременно изкуство на „Алианц“, България;
• 2011 – Конкурс и специализация в центъра по изкуства „Kunstlerhaus“, Швандорф, Германия;
• 2002 – Първа награда за екстериорна пластика „Ръце от стихове“ в пленера „Море от форми“ – Златни пясъци;
• 2002 – Първа награда за млад автор на фондация „Св. св. Кирил и Методий“.

Моника Попова работи в областта на живописта, графиката, рисунката, скулптурата, керамиката, неконвенционалните форми.