Съдебна палата, София, 1929-1942 г.
Мозайката „Темида“ е част от цялостното решение за декориране на сградата на Съдебната палата в София. Съдебната палата е цял монументален ансамбъл, върху който работят художниците Дечко Узунов и Иван Пенков. Иван Пенков започва проекта на мозайката през 1939 г., като работата продължава и през следващите няколко години до завършването й през 1941 г. Мозайката е изпълнена от берлинската фирма „Август Вагнер“. В пластичния облик и визуален код на произведението личат както похватът на художника в монументалните изкуства, така и типичните тенденции за епохата на 30-те години на ХХ в. През 30-те години в България е характерно мащабното обществено строителство, което поставя въпроса за необходимостта от монументална украса. В хода на стопанската стабилизация на страната строителството на административни сгради придобива все по-съществено значение.
Мозайка „Темида“, автор Иван Пенков, 1941 г.
Мозайката „Темида“ е пряко свързана с утилитарната функция на сградата – Съдебна палата. Стремежът на Иван Пенков към подчертан лаконизъм и обобщение на образа откликва на особеностите на мозайката като техника. Композицията е симетрична, с хералдичен характер. Иван Пенков не за първи път разглежда темата за справедливостта и закона. Той избира за център на внушителната мозайка алегоричната фигура на Темида – гръцката богиня на правосъдието, божествения ред и законността. Творецът я изобразява с познатия визуален код – жена с превръзка на очите, която държи везни в едната си ръка и меч в другата. Фигурата на Темида е фланкирана от два лъва, а на заден план е разположена крепост, символ на Средновековна България. Решението е лаконично, знаково, изведено до пределна четливост на смисловото послание. Вгъването на стенната повърхност в дълбочина създава усещане за пространственост и интегрира още по-добре произведението в архитектурната среда. Фонът е златен, неговата условност засилва усещането за вечност и вездесъщност.
Иван Пенков (1897-1957)
Иван Пенков
Снимка: СБХ
Иван Пенков е роден в град Казанлък. През 1919 г. е приет в Рисувалното училище (дн. Национална художествена академия), където се обучава при професорите Петко Клисуров, Борис Михайлов, Антон Митов, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов, Стефан Иванов. През 1922 г. урежда съвместна изложба с Дечко Узунов – приятел и състудент. Между 1922 г. и 1924 г. Иван Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер и проф. Хенгелер. След завръщането си в България подновява обучението си в Академията. Паралелно с живописта започват и изявите му в сценографията – поканен е да работи като художник-декоратор в Народния театър „Иван Вазов“. Така от 20-те години на ХХ век той се превръща в един от най-влиятелните театрални художници на България. През 1933 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов. Преподава сценография в Академията от 1939 г. до 1955 г. и е основател на ателието по „Сценография и театрален костюм“. През 1948 г. става редовен професор в Приложния отдел на Художествената академия. Няколко пъти – през 1931 г. и през 1946 г. – е избиран за председател на Съюза на българските художници. През 1953 г. поема ръководството на Института за изобразителни изкуства при БАН като негов директор и член на Научния съвет. Иван Пенков умира през 1957 г.
Иван Пенков работи в областта на живописта, графиката, оформлението на книгата, сценографията и монументалната живопис. Освен живописни произведения, илюстрации, проекти за костюми и сценографии, художникът създава стъклописи, мозайки, стенописи, дървени струговани кукли, както и изделия от ковано желязо. Работи в частни интериори и институции. Сред емблематичните му произведения са: стенописи в Търговско-индустриалната камара в Бургас, 1929 г., съвместно с Никола Маринов; стъклописи в Българското посолство в Белград, 1939 г.; стъклописи за Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, 1932 – 1933; стъклопис „Темида и везните“, 1940 г., Министерство на правосъдието, София; стъклопис „Монетосеченето в Средновековна България“, БНБ, 1940 г.; стъклопис в зала 15 и фоайе на 3 етаж на Съдебната палата, София, 1940 г.; стъклопис „Темида“, Съдебна палата в Русе, 1940 г.; мозайка „Темида“, Съдебна палата, София, 1941 г.
Линк към Google Maps:
