Фрагменти от мозайки в Нациоанален исторически музей
Антични мозайки в Националния исторически музей
В зала 2 на НИМ са изложени няколко фрагмента от мозайки, произхождащи от различни места. Два фрагмента са постъпили от Политехническия музей, който на свой ред ги е получил от ГДБОП след гранична проверка на чужденци, преминаващи транзит през България.
Представени са два съда с прорастващи от тях клонки с бръшлянови листа (хедера). Правилните и абсолютно симетрични форми и очертания на съдовете не са характерни за мозайките от римските и късноантичните провинции на България, а за паметници от Турция. Най-вероятно фрагментите са изрязани нелегално от подови ранновизантийски мозайки от територията на Мала Азия в днешна Турция и са били предназначени за нелегална търговия в Западна Европа. Техниката опус теселатум е изключително добра и отговаря на прекрасните класически форми. Гамата е сдържана, а ярък е само зеленият цвят на листата, отговарящи на стила и трактовката на мозайки от първата половина на V век.
Линк към Google Maps:
Останалите фрагменти принадлежат на епископската/главната базилика в Пауталия, днес Кюстендил. Базиликата е с трансепт и може да се види в двора на Младежкия дом. Тя има две строителни фази, като мозайките се отнасят към втората от тях. Пред канцела минава ивица с бягащи кучета, с вързани на шиите им панделки, преследващи елен, заек и други животни. През ранновизантийската епоха ловът и така представените животни символизират настъпването на четирите сезона. Червените панделки, обикновено вързани на шиите на зелени папагали, са апотропеи – магически знаци за благоденствие и предпазване от зли сили през римската епоха. В мозайката от Пауталия за първи път кучета са представени с подобни панделки и вече във връзка с новото вярване, че църквата и нейното свещено пространство защитават вярващите от всички злини и им носят благодат.
Освен тях са изобразени и преплитащи се кръгове с различни орнаментални и геометрични запълвания: кошници с плодове, диви птици и гъски, розетки и пр. Сред тях са изображенията на ксения, особено на ябълки и круши, с които и днес се слави Кюстендилският край. Но през древността това са стандартните дарове, предназначени за гостите, които сега може да се нарекат „натюрморти“. Освен плодове и зеленчуци, това може да е дивеч, риба, овци, кози и други животни и птици, предназначени за угощение. Римляните са известни със своите изобилни и дълги угощения в периода I – III в., затова подобни ксении са често представяни върху мозайките. Но в раннохристиянските базилики от 313 г. до началото на VII в. те имат друго значение, а именно на богатството от земната и водната флора и фауна, създадено от бог за човечеството. Подът е бил предназначен да представя земната и водната сфера, за да се възхищават вярващите на изобилието и да благодарят на Господ за грижата му. Освен техниката опус теселатум, в презвитерия мозайката е подредена с осмоъгълни цветни плочки в техниката опус сектиле.
Гамата е главно в тъмно- и светлокафявия цвят, с отделни акценти в зелено, жълто и червено. Белият цвят все още присъства като фон в основните схеми на засичащи се осмоъгълници, розетки, образувани от ромбоиди и свастика-меандър, но при плочките в сектиле, съчетани хармонично в пастелни тонове, преобладава полихромието. Датировката е в периода от средата – втората половина на V век.
