Фонтанът с мозайка пред НДК, автори Иван Радев и арх. Атанас Агура, (1981)
Фонтанът с мозайката е естествен завършек на централната ос на парковия ансамбъл около сградата на НДК. Мозайката е част от цялостното архитектурно-пластично решение на пространствената среда. Нейното въздействие неминуемо се свързва с фонтана.
Липсата на фигуралност освобождава авторите от множеството изисквания, наложени от партийната пропаганда, свързани с конкретиката и съдържанието, вложено в нея.
Формата на правилен многоъгълник се откроява при поглед отгоре. Доминиращата роля на фонтана над мозаечното пано е очевидна от различни гледни точки. Мозайката въздейства с пълнотата на своята композиция на зрителя само тогава, когато той е на нейното ниво. Мозайката е от естествен камък, напълно в синхрон с останалата украса. Каменната композиция с абстрактно-декоративен характер е основана на единна тоналност. Тя е с приглушено въздействие, подчинено на мащабните елементи на фонтана – водещ фактор и визуално-смислов акцент в средата.
Иван Радев (1921-2009)
Иван Радев (1921-2009)
Снимка: Wikimedia Commons
Иван Радев Русев, познат като Иван Радев, е роден в град Шумен. През 1943 г. постъпва във ВИИИ „Н. Павлович“, специалност „Живопис“ в ателието на проф. Борис Митов. Завършва през 1948 г. при проф. Илия Петров. Иван Радев работи в сп. „Картинна галерия“, „Промишлена естетика“ и „Декоративно изкуство“. В периода 1958 – 1971 г. той преподава учебната дисциплина „Художествено-пространствено оформление“ в Художествената академия. Десет години Иван Радев е главен художник на столицата и създава повече от 120 художествено-пространствени оформления на музеи, изложби, интериори и панаири в България и по света. Сред водещите му работи са Оформление на пространството около НДК, в съавторство с арх. Атанас Агура, 1981 г.; интериорът, музейният реквизит и дизайнът на експозицията на Национален музей „Земята и хората“.
През 1981 г. Иван Радев получава званието „Почетен гражданин“ на Шумен. По повод 1300-годишнината на българската държава художникът прави дарение от картини и скулптури на родния си град Шумен.
Иван Радев умира в София през 2009 г.
Арх. Атанас Агура (1926-2008)
Атанас Агура
Снимка: Пресфото БТА
Архитект Атанас Агура е роден в София през 1926 г. Още от дете Атанас Агура обича да рисува сгради и пейзажи и благодарение на напътствията на своите родители се насочва към архитектурата, която се превръща в негово призвание и професия. През 1944 г. бъдещият архитект завършва Първа софийска мъжка гимназия. Тези бурни и несигурни времена поставят на тежки изпитания семейството на инж. Димитър Агура. След като изкарва казармата, Атанас Агура е приет в Държавната политехника със специалност „Архитектура“. След няколкогодишно прекъсване на обучението си, наложено му от политическите страсти на времето, през 1956 г. А. Агура завършва висшето си образование с отличие.
Арх. Атанас Агура е една от най-ярките творчески личности в българската архитектура от втората половина на ХХ в. Любимата област на именития архитект е градоустройството и проектирането на обществени сгради, като неговият професионален път може да се раздели на два етапа. Първият (1957 – 1997) включва проектантска и ръководна дейност в институтите „Хранпроект“, „Заводпроект“, „Главпроект“ и „Софтпроект“, а вторият (от 1997 г.) е свързан с частно проектантско бюро „ААА Архитектпроект“ ЕООД. Арх. А. Агура е автор и съавтор на повече от 90 градоустройствени и архитектурни решения. Той участва в изработването на градоустройствените планове на централните градски части на Благоевград, Бургас, Велико Търново и др. От 1972 г. участва активно в дейността по проблемите на новия градоустройствен план на София и нейния център. Проектира редица отделни столични ансамбли и зони, сред които е и реализираното през 1975 – 1976 г. оформяне на площада пред Народния театър „Иван Вазов“. В навечерието на честванията, свързани с 1300 години от създаването на България, арх. А. Агура е определен от Министерски съвет за главен проектант на околното пространство на Националния дворец на културата. Заедно с арх. Александър Баров (автор на сградата) и Валентина Атанасова (ръководител на екипа паркостроители) са разработени общите и детайлни планове на този мащабен проект. Работата на арх. Агура е свързана с цялостното архитектурно и художествено оформление на пространството под и около НДК. В следващите години са реализирани и редица други негови градоустройствени и архитектурни проекти, като: преустройството на част от столичния бул. „Витоша“; реконструкцията на сградата на Международната банка за инвестиции и развитие на пл. „Гарибалди“; мемориален комплекс „Св. Георги Победоносец“ в спортен комплекс „Левски – Герена“; хотел „Етър“ във Велико Търново и много други в страната.
За своята дейност като архитект Атанас Агура е удостоен със званието „Заслужил архитект“, 1982 г., а през 2001 г. е обявен за почетен гражданин на град София.
Архитектът умира в София през 2008 г.
Линк към Google Maps:
