• Нов български университет - АОНСУ. Снимка: Антон Чалъков/ФБН, 2023

Йоан Левиев, Мозайка в АОНСУ при ЦК на БКП

Нов български университет, читалня „Проф. Иванка Апостолова, д.н.“

ул. Монтевидео 21

Размери на мозайката: 3,60 х 8,25 м

Мозайката няма име. Понастоящем се намира на територията на библиотеката на Нов български университет. Създадена е по проект за корпус на бившето АОНСУ в София. Тя представлява изображение на мъжка фигура в едър мащаб, която сочи звезда, обградена от модела на атома. Композицията е свързана със стремежа към знание, прогрес и отбелязване на постиженията на цивилизацията, в идеологически контекст. Композицията се вписва в типичното за периода на социализма използване на визуални формули с конкретни послания: слънцето в горния ляв ъгъл e алегория на прогреса (моделът на атома) и познанието (книгата), а фигурата се отличава със скулптурна изчистеност. Резкият контраст между осветена и затъмнена част е засилен от „изсеченото“ моделиране на гънките. Йоан Левиев използва различен контраст при формалната трактовка на двете части на мозаечното изображение. За разлика от ясно обособените тъмни и светли зони във фигурата, петолъчката е градена подчертано живописно. Фонът пробива през нея, като силно замъглява силуетната й отчетливост, и разсейва линиите на осите на модела на атома. Художникът превръща фона в раздвижена среда, която подчертава пластиката на фигурата. Мозайката е запазена и поддържана в отлично състояние.

Линк към Google Maps:

Йоан Левиев

Йоан Левиев
Снимка: Пресфото БТА

Йоан Левиев е роден през 1934г. в град Пловдив в семейството на Исак С. Левиев и Надежда Панайотова – Левиева. През 1958г. завършва ВИИИ “Н.Павлович”, София, специалност “Монументално-декоративни изкуства” при проф. Георги Богданов с дипломна работа на тема “Боянският майстор”.

От 1959 става член на Пловдивската група на художниците. Участва   във всяка изява на групата, а от 1961г. е приет за член на Съюза на Българските Художници. Участва активно в изложби в страната и чужбина. Посещението в Мексико през 1977г. като комисар на изложба представяща българското изкуство оставя отпечатък върху творческата му еволюция. Сред неговите естетически кумири са мексиканските монументалисти – Ривера, Ороско и Сикейрос, а запознанството му с автори като Хорхе Камарена, Руфино Тамайо, Х. Чавес Морадо още повече засилват увлечението по пластична монументална форма. Художникът умира през 1994г. в дома си в град Пловдив.

Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията и монументалните изкуства. Изявява се в различни стенописни техники, сред които фреско, секо, сграфито и мозайка.

Носител е на следните отличия и награди: орден “Кирил и Методий” І степен, 1970г., звание “Заслужил художник”, 1975г., награда за монументално – декоративни произведения на името на Илия Петров, 1983г., орден “Народна Република България ” ІІ степен и “1300 години България”- почетен знак и медал, 1984г., почетен знак на град Пловдив І степен, 1984г., награда за живопис на СБХ на името на Владимир Димитров – Майстора, 1984г., звание “Народен художник”, 1986г., почетен гражданин на Пловдив, 1995г.

Сред най-известните му стенно-монументални произведения са:

  • сграфитни пана на фасадата на Дом на покойника, Пловдив, 1959г.;
  • стенопис в Заседателната зала на хотел “Марица”, Пловдив 1969г.;
  • “Из икономическата история на Пловдив”, секо, 1966г.;
  • “Човекът и земята”: стенопис/фреско във ВССИ “В. Коларов”, Пловдив, 1967г.;
  • “Борбите и цели на партията” (“Моменти от съпротивата и бъдещото развитие на социализма”): мозайка на фасадата на Партиен дом, Пловдив, камък, смалт, 1969г.;
  • “Юрий Гагарин”: мозаечно пано, Панаирен град, Пловдив, камък, 2.30м. / 6.30 м., 1970 – 1971г.;
  • “Вазов и неговите произведения”: стенопис/фреско Народна Библиотека “Ив.Вазов”, Пловдив, 1974г.
    съвместно с Хр. Стефанов и Георги Божилов-Слона;
  • мозайка в Младежки дом Бургас, камък, смалт, 1975г.;
  • мозайка в Резиденция Бояна, камък, смалт, 1976г.;
  • стенопис в новотел “Пловдив”, казеиново-акрилна техника,1978г.;
  • “Културата и работническата класа”: стенопис/фреско, Профсъюзен дом на културата, Пловдив, 1977г.;
  • “Човекът и мирът”: стенопис/ казеиново-акрилна техника, зала №8, НДК, арх. Ал.Баров, 1981г.;
  • “Борбите и победата на партията”: мозайка, тържествена зала на Дом-паметник на БКП, Бузлуджа, арх. Г.Стоилов, в съавторство с Хр. Стефанов, смалт и злато, 600 кв.м., 1981г.;
  • мозайка в зала Договори, МВнР, София, смалт, 1983г.;
  • стенопис/фреско в Административна сграда на Панаирен град, Пловдив, 1987г.

Галерия