Параклис „Св. Пантелеймон”
Смесена техника, мозайка над входа 2 кв. м, подова мозайка 5 кв. м, 1998 г.
Храмът „Св. Пантелеймон“ е реализиран по цялостен проект на Христо Стефанов. Стенописите в интериора също са негово дело, а подовата мозайка с площ 5 кв. м е изработена от Диляна Мазакова. Параклисът и неговата мозаечна и стенописна декорация са реализирани на доброволни начала.
Мозайката „Св. Пантелеймон“ се намира в патронната ниша на фасадата на едноименния храм. Мозаечното изображение следва иконографската схема за изобразяване на светеца лечител Пантелеймон („всемилостив“, в превод от гръцки). Изобразен е от кръста нагоре, с типичните за иконографията на светеца жест и атрибути. Фигурата и фонът са компактно изградени от златен смалт с разнообразни цветни акценти от единични камъчета, които придават динамичност на живописната повърхност. Мозаечната икона е изработена в смесена техника, като освен смалт Христо Стефанов използва варак и палитра от пигменти.
Главата на светеца е моделирана живописно и наподобява стиловите похвати от стенописите на художника. Мозайката показва афинитета на автора към монументалното изкуство. Съчетаването на елементи от монументалното и кавалетното изкуство засилва взаимодействието творба – среда.
Линк към Google Maps:
Христо Стефанов (1931-2013)
Художникът е роден в Бургас, като от 1935 г. семейството трайно се установява в Пловдив. През 1956 г. завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия (тогава ВИИИ „Н. Павлович“) в класа на проф. Ненко Балкански. От 1961 г. е член на Съюза на българските художници. Заедно с Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Георги Божилов – Слона, Христо Стефанов е част от пловдивската група на художниците. Участва активно в регионални, национални и международни изяви. През 1970 г. е избран за член на художествения съвет към СБХ, а от 1971 г. участва в Държавната комисия за изобразителни, приложни изкуства и архитектура, където до края на нейното съществуване е включен в състава на различни нейни органи.
Работи в областта на живописта, графиката, мозайката, стенописта, витража и сценографията. От зората на своето творчество художникът проявява траен интерес към монументалните изкуства и има голям брой реализации в разнообразни техники като фреско, сграфито, мозайка, стъклобетон и витраж. Вдъхновява се от естетиката и пластическия изказ на мексиканските монументалисти – Ривера, Ороско и Сикейрос. Създава голям брой стенно-монументални произведения в България и чужбина.
Сред емблематичните произведения на художника са:
● „Гений и пророк“: стенопис, Дом-музей „Христо Ботев“, Калофер, фреско, 50 кв. м, 1973;
● „Епопея на забравените“: стенопис/фреско, Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, 1974;
● „Вино и плодородие на Тракия“: стенопис/фреско, ресторант „Пълдин“, Пловдив, 25 кв. м, 1975, арх. Зл. Кирова, арх. Н. Мушанов,
● „Движение“ („Заминаване“ и „Завръщане“ – две пана): мозайка, в подлез на Централна гара София, камък, смалт, 1976;
● „Човекът и техническият век“, („Прогрес“): мозайка, фасада на Дом на техниката, Карлово, камък, смалт, метал, 10/8 м, 1978;
● „Огънят“ („Изгаряне в творчеството“): стенопис/фреско, зала №7, НДК, София, 11,20/8,40 м, 1981, арх. Ал. Баров;
● „Меркурий“: мозайка, фасада на палата №9 на Международен панаир, Пловдив, камък, смалт, 48 кв. м, 1987, съвместно с В. Старчев;
● „Сцената – живот, животът – сцена“, стенопис/секо, Камерна опера, Благоевград, 1987;
● „Мемориал на Делчевия род“, Благоевград, камък, смалт, злато, 1987;
●„Партията победителка“: пластика с мозайка и пластична стена от стъклобетон, фоайе на Партиен дом, Пловдив, 3,60/21/0,25 м, Партиен дом, Пловдив, керамика, камък (съвместно с Е. Пиронков), 1969, арх. Вл. Рангелов.
Христо Стефанов е сценограф на спектакли на режисьора Христо Христов – „Преспанските камбани“ и „Железният светилник“ (1965, театъра в Пловдив), както и на „Хамлет“ (1967, театъра във Варна, реж. Николай Георгиев), „Тази малка земя“ от Георги Джагаров (1976, театъра в Пловдив).
Той е художник-постановчик на филмите „Иконостасът“ (1969) и „Наковалня или чук“ (1973). Христо Стефанов е носител на почетното звание „Народен художник“ (1885), орден „Кирил и Методий“ І степен и орден „Стара планина“ I степен (2002).