Летище, София, сграда на „Терминал 1“
Изграждането на летището край Враждебна стартира през 1937 г. Строежът на големия пътнически терминал (известен като Терминал 1) започва през 1938 г. по проект на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев. Обликът на сградата като цяло е сдържан, без излишна импозантност и преднамерена показност. Архитектурата се отличава с ясно очертани обеми и подчертана ритмичност. Облицовката е от бял камък, а колоритът като подбор също е сдържан и балансиран. Сградата е открита през 1947 г., но е завършена официално през 1949 г.
Мозайки „Карта на България“ и „Карта на Европа“, автор Иван Пенков, 1949 г.
През 1949 г. художникът Иван Пенков приключва работата си по декорацията на сградата с две мозаечни пана от естествен камък. Мозайките представляват карти на България и Европа, с обозначени водещи градски центрове. В картата на Европа всеки голям град е претворен със значима за облика му сграда – София в картата на Европа е представена чрез самата приемна сграда на летището. В картата на България градовете са маркирани посредством емблематични сгради или водещи отрасли: например София е представена чрез храм „Св. Александър Невски“, Русе – чрез пристанищната железопътна гара, Троян – чрез керамични съдове, Бургас е обозначен с котва, а Кюстендил е сигниран като център на плододобив. Иван Пенков залага на детайлите, доколкото те са необходими за документалната конкретика на изобразеното. Пластичното решение като колорит е лаконично, пестеливо и балансирано. Като съчетава документалното с артистичното, художникът създава мозайки с утилитарно-информативна и чисто естетическа функция.
Годината на изпълнение на мозайките – 1949 – е изваяна на паното с картата на Европа. Някои имена на градовете в България са коригирани впоследствие – например Шумен е записан като Коларовград (чисто документално градът носи това име от януари 1950 г.), което говори за намеса в същината на произведението на етап след неговото автентично създаване.
Иван Пенков (1897-1957)
Иван Пенков
Снимка: СБХ
Иван Пенков е роден в град Казанлък. През 1919 г. е приет в Рисувалното училище (дн. Национална художествена академия), където се обучава при професорите Петко Клисуров, Борис Михайлов, Антон Митов, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов, Стефан Иванов. През 1922 г. урежда съвместна изложба с Дечко Узунов – приятел и състудент. Между 1922 г. и 1924 г. Иван Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер и проф. Хенгелер. След завръщането си в България подновява обучението си в Академията. Паралелно с живописта започват и изявите му в сценографията – поканен е да работи като художник-декоратор в Народния театър „Иван Вазов“. Така от 20-те години на ХХ век той се превръща в един от най-влиятелните театрални художници на България. През 1933 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов. Преподава сценография в Академията от 1939 г. до 1955 г. и е основател на ателието по „Сценография и театрален костюм“. През 1948 г. става редовен професор в Приложния отдел на Художествената академия. Няколко пъти – през 1931 г. и през 1946 г. – е избиран за председател на Съюза на българските художници. През 1953 г. поема ръководството на Института за изобразителни изкуства при БАН като негов директор и член на Научния съвет. Иван Пенков умира през 1957 г.
Иван Пенков работи в областта на живописта, графиката, оформлението на книгата, сценографията и монументалната живопис. Освен живописни произведения, илюстрации, проекти за костюми и сценографии, художникът създава стъклописи, мозайки, стенописи, дървени струговани кукли, както и изделия от ковано желязо. Работи в частни интериори и институции. Сред емблематичните му произведения са: стенописи в Търговско-индустриалната камара в Бургас, 1929 г., съвместно с Никола Маринов; стъклописи в Българското посолство в Белград, 1939 г.; стъклописи за Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, 1932 – 1933; стъклопис „Темида и везните“, 1940 г., Министерство на правосъдието, София; стъклопис „Монетосеченето в Средновековна България“, БНБ, 1940 г.; стъклопис в зала 15 и фоайе на 3 етаж на Съдебната палата, София, 1940 г.; стъклопис „Темида“, Съдебна палата в Русе, 1940 г.; мозайка „Темида“, Съдебна палата, София, 1941 г.
Линк към Google Maps:
Галерия: Мозайка „Карта на България“
Галерия: Мозайка „Карта на Европа“
