Патриаршеска катедрала „Св. Александър Невски“, 1882-1912 г.
Основният камък на катедралата „Св. Александър Невски“ е положен на 19 февруари 1882 г. Официалното освещаване на храма е през 1924 г. Монументалният катедрален храм е построен по проект на руския архитект професор Александър Померанцев (1848 – 1918) и колектив от архитектите Александър Смирнов и Александър Яковлев. Храмът представлява петкорабна кръстокуполна базилика с ясно изразен централен позлатен купол. Интериорът е разделен на три части – нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола). В централната част има и две странични покрити галерии. В подземния етаж на храма се намира криптата.
Строежът започва през 1904 г., когато официално архитект Померанцев подписва възлагателния договор. Голяма част от декорацията на храма е изпълнена от български художници, сред които професор Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Господин Желязков, Петко Клисуров, Никола Петров, Христо Берберов, Август Розентал, Асен Белковски, Никола Маринов и Васил Димов. Двата странични иконостаса се предоставят на български художници, като професор Антон Митов координира тяхната работа. Иконите на централния иконостас са дело на четирима руски художници – Виктор Васнецов, Николай Бруни, Василий Савински и Сергей Шелковой, а по северния и южния иконостас работят Иван Мърквичка и Антон Митов.
Мозайка „Св. Александър Невски“, смалт, автор Антон Митов, 1912 г.
Мозаечната икона на св. Александър Невски, патрон на храма, се намира на западната фасада под камбанарията. Изображението е обрамчено от каменна орнаментика. Антон Митов използва наситени цветове, формата е третирана живописно, меко, с присъщото за художника акцентиране върху „човешката“ същност и светлината. Образът е благ, добре пропорциониран, богато нюансиран като колорит. Обликът му не е строг и аскетичен, а по-скоро царствено-монументален.
Антон Митов (1862-1930)
Антон Митов (1862-1930)
Снимка: семеен архив
Антон Митов е роден през 1862 г. в град Стара Загора. През 1885 г. се дипломира във Флорентинската академия по изкуствата. Впоследствие се завръща в България и работи като учител в Стара Загора, Пловдив и Варна. През 1894 г. участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуствата в България. В периода 1895 – 1899 г. е основател и редактор на сп. „Изкуство“. През 1896 г. заедно с Иван Мърквичка основава Държавното рисувално училище, днес Национална художествена академия, където преподава История на изкуството и перспектива. В периода 1900 – 1912 г. рисува икони за храмове в София, Плевен и Стара Загора. Участва във важни световни изложения и форуми, популяризирайки българското художествено наследство. През 1903 – 1904 г. завършва стенописите на тавана в тържествената зала на Българска земеделска банка в София, създава костюми за постановката „Към пропаст“ от Иван Вазов, работи по проект за ордена „Св. св. Кирил и Методий“. През 1910 г. изписва голяма част от олтарните икони на храма „Св. Николай Чудотворец“ в Стара Загора и се заема с организационни дела покрай храм-паметник „Св. Александър Невски“. През 1912 г. Митов работи и по декорацията на храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София. В периода 1912 – 1918 г. е директор на Художествено-индустриалното училище, а от 1924 до 1927 г. отново оглавява Академията*. Проф. Антон Митов пише над 300 публикации и неуморно изнася голям брой лекции и сказки из страната, като популяризира историята на изкуството и регистрира поредица от събития в българския художествен живот. Антон Митов умира през 1930 г. в София.
* Oт 1909 г. Рисувалното училище е преименувано в Художествено-индустриално, от 1921 г. е Художествена академия, от 1951 г. е Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а от 1995 г. е Национална художествена академия.
София, катедралата “Св. Александър Невски”.
Линк към Google Maps:
