Висше училище по телекомуникации и пощи
Мозайка, камък, 60 кв. м, края на 70-те на ХХ в.
Мозаечното пано без конкретно заглавие изпълва цялата стена в интериора на сградата на Висшето училище по телекомуникации и пощи. През втората половина на 70-те години стенно-монументалните изкуства бележат разцвет. Творбите нарастват като размери и се разпростират върху цялата предоставена за декорация площ в архитектурната среда. Тази мозайка илюстрира напълно този знаков за десетилетието принцип. Композицията е съсредоточена около изявен диагонал. Фигура-алегория на техническия прогрес е ориентирана с насочено движение по динамичната ос. Под нея са разположени и няколко изображения на пощенски гълъби – интерпретация на идеята за комуникация. Като цялостно въздействие формите са нечетливи, аморфни и се губят във фона на паното. Визуално отчетливи са само диагонално насочени фрагменти, които ритмично се съгласуват с централната ос на композицията. Колоритът е пестеливо ограничен до бяло, сиво и охра. Липсват контрасти, както и пластични и смислови акценти. Отсъствието на ясна структура и ритмично-геометризирана композиция прави мозайката пластично и колоритно дискретна. Като технологично изграждане паното е реализирано професионално и представлява ненатрапчива доминанта в интериора.
Линк към Google Maps:
Елена Сокерова (1944 - 1999)
Елена Сокерова
Снимка: архив на семейството
Елена Сокерова е родена през 1944 г. в град Девин, но от ранно детство живее в София. Завършва Техникум по керамика и стъкло в столицата, а през 1969 г. се дипломира в ателието на проф. Илия Петров в специалност „Живопис“, ВИИИ „Н. Павлович“ (НХА). Член на секция „Живопис“, СБХ. От 1970 г. участва в общи изложби в страната и чужбина, като сред значимите й изяви са участие в колективни експозиции в Мюнхен – 1985 г., Ерфурт -1989 г., представителна изложба в Москва, Варшава, Берлин, Будапеща – 1990 г., фестивал на живописта в Кан сюр Мер – 1992 г. През 1982 г. получава награда от ОХИ – Велико Търново за творбата „Иконописецът“. Елена Сокерова работи в областта на живописта, керамиката, монументалната живопис. Живее в София и за кратко в Ловеч със съпруга си художника Теофан Сокеров. Умира през 1999 г. в София.
