Атанас Яранов (1940-1988)

Атанас Яранов е роден в София. През 1965 г. завършва „Декоративно-монументална живопис“ при проф. Георги Богданов във ВИИИ „Н. Павлович“, (дн. Национална художествена академия). Още с първите си изяви в средата на 60-те години на ХХ век той се откроява като творец на стенописи, мозайки и кавалетни платна с подчертано монументално звучене. Той изгражда изображенията с тежка, плътна линия и категорична, сякаш скулптирана форма. Тематичният кръг на творчеството му обхваща сюжети с предимно фолклорна и митологична насоченост. Централно място заемат темите за раждането и смъртта, за скръбта и страданието, за смирението и покаянието – тревожните и вечни въпроси на битието.

Работи в областта на кавалетната и монументална живопис. Създава редица творби в техника сграфито, мозайка и бетонова пластика. Атанас Яранов взима активно участие при създаването на стенно-монументалната украса на Димитровград. През 1973 г. художникът монументалист проектира и реализира шест свои творби на територията на града. Две от тях са изпълнени в техниката сграфито и се наричат „Мир“ и „Семейство“, а останалите четири произведения са бетонови релефи. Бетоновите релефи са: „Бригадирско строителство“, изпълнено върху фасадата на осеметажен блок, разположен на „Христо Смирненски“ №2; „Плодородие“, изпълнено върху фасадата на осеметажен блок, разположен на улица „Христо Смирненски“ №6; „Древна история“, изпълнена върху панелен блок на ул. „Христо Смирненски“№4; „Река Марица“, ситуирано на калкан на панелен блок на ул. „Христо Смирненски“ №10. Сред емблематичните му произведения са също така мозайка „Дионисиев празник“, фоайе на зала 2, НДК, 1981 г., и мозайка, Партиен дом, Благоевград, 80-те години на ХХ век.

Художникът е носител на следните отличия и награди: награда от Втората национална младежка изложба, София (1978 г.); награда от Третата национална младежка изложба, София (1979 г.); награда от ІІІ триенале на реалистичната живопис, София (1979 г.); награда „Илия Петров“ на СБХ за монументално-декоративна живопис; награда на СБХ на името на „Владимир Димитров – Майстора“ (1982 г.); награда за живопис „Захари Зограф“ (1985 г.).

Художникът умира през 1988 г. в София.