Министерство на външните работи, заседателна зала
Мозайка, 3,60/6 м, 1983 г.
Сградата на МВнР в София е проектирана в периода 1970 – 1975 г. след спечелен конкурс от арх. Богдан Томалевски, арх. Никола Антонов, арх. Лозан Лозанов („Софпроект“). Строителството продължава до 1983 г., когато сградата е завършена и открита. Осемдесетте години на ХХ век са изключително богат откъм художествени произведения в областта на монументалните изкуства период. Мозайката от Иван Кирков в сградата на Министерството на външните работи в София носи спецификата на творческия маниер на живописеца, пренесен на територията на стенните изкуства. Произведението заема една цяла стена в Заседателната зала. Композицията е изградена по хоризонтал с доминираща централна зона и представлява сложно преплитане на геометрични и други свободно изразени форми. Мозайката е абстрактна, но структурата ѝ е стегната и четлива. Ритмичността ѝ подпомага възприемането на паното, направено от скъпи и трайни материали – естествен камък и смалт. Това е в унисон с типичния за 80-те години на миналия век стремеж за подчертаване на представителните функции на сградите чрез украсяването им с мащабни монументални произведения на изкуството. Трактовката на формите е свободна и с живописни нюанси и колорит. Гамата е много богата, ориентирана към топлата тоналност в кафяво, охра и сиво. Преплитането на форми и контрасти в паното създава динамичен ефект. Творбата изпъква в пределно изчистената и строга стилистика на архитектурната среда и представлява значим самостоен елемент в интериора.
Иван Кирков (1932-2010)
Иван Кирков
Снимка: СБХ
Иван Кирков е роден през 1932 г. в Асеновград. През 1955 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ (понастоящем НХА), специалност „Живопис“, при проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. От 1957 г. участва в общи художествени изложби. Води ателие по живопис в Художествената академия в София, като от 1974 г. е доцент, а от 1985 г. – професор. Работи в областта на живописта, плаката, оформлението на книги, сценографията, монументалните изкуства. Сценограф е на Сатиричния театър в София (1965 – 1967 г.), както и на театър „Възраждане“. Художникът е носител на награди като: 1959 – бронзов медал за живопис на СБХ; 1969 – първа награда за илюстрация; 1976 – наградата на София. Удостоен е и с държавно звание „заслужил художник“.
Сред по-важните монументални творби на художника са: металопластика в главното приемно хале на Централна гара в София, 1974 г.; стенописи и завеса в Народния театър „Иван Вазов“ при реконструкцията на сградата през 70-те години, София, 1976 г.; мозайки „Посрещане на Съветската армия“ и „Девети септември, 1944 г.“, Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа, 1981 г.; металопластика – декоративно оформление в Народен дворец на културата, София, 1981 г.; мозайка „Паисий“, Партиен дом, Асеновград, 1982 г.; мозайка, Драматичен театър, Добрич, 1983 г.; мозайка, заседателна зала в Министерство на външните работи, София, България, 1983 г.
