• Министерство на външните работи (МВнР), мозайки, автор Божидар Йонов.

Божидар Йонов, мозайка Мир, 2 пана

Министерство на външните работи, в зала Преговори

Мозайки – 2 пана, мрамор и смалт, 3/3 м, 1983 г.

В заседателна зала на МВнР Божидар Йонов създава две мозаечни пана, свързани с темата „Мир“. Художникът се спира на утвърдени символи, които се асоциират с мира. В първата мозайка маслиновата клонка e носител на посланието. Композицията на паното е компактна, балансирана откъм гама, ритъм и подредба на тесери. Паното е изградено от геометрични елементи, концентрирани около окръжност. Кръгът е разделен така, че да няма усещане за ясни линии и опростена графична форма. Няколко линии, ориентирани диагонално към четирите ъгъла, раздвижват плоскостта и същевременно свързват композицията с архитектурното пространство. В центъра на мозайката е разположена маслиновата клонка, символ на мира, като значението ѝ е подчертано не само с мащаба, но и с рисунъка и златния тон. Гамата на мозайката е пестеливо премерена – в нея доминират нюанси на сиво, бяло и златно. Присъствието на паното е в хармонично взаимодействие с интериора, възприема се лесно и ненатрапчиво от посетителите в сградата. Подборът на цветове създава спокойна атмосфера и дискретност на средата.

Втората мозайка също носи послание за мир в образната си структура, но е различна като визуална четливост. Гамата отново е подчинена на сивите, белите и златните цветове. Композицията е кръгова, с кръстовидно разположени диагонални линии, интегриращи паното в архитектурната среда. Образът на ято гълъби, което е разположено в центъра на мозайката, макар и на златен фон се различава трудно. Формите са конкретни, но липсата на контур и на рязка граница между фигурата и фона допринася за абстрактното им възприятие. Художникът излиза от тематичната рамка със свободна интерпретация. Паната отговарят на изискванията на средата и не са в противоречие с предназначението на интериора, спецификата на сградата и особеностите на монументалните произведения от 80-те години на миналия век.

Божидар Йонов е роден през 1942 г. в София. През 1968 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“, понастоящем Национална художествена академия, със специалност „Декоративно монументална живопис“, при проф. Георги Богданов. Дипломира се с витраж от лято стъкло, реализиран в тогава новооткрития курорт „Албена“. От 1972 г. е художествен ръководител на ателие „Пространствено оформление“ при Творчески фонд на СБХ. До 1992 г. е художник на театър „София“. През 1994 г. печели конкурс за доцент и постъпва на работа в НХА. През 1996 г. е избран за ръководител на специалност „Рекламен дизайн“, от 1998 г. е професор по графичен дизайн. В периода 2003 – 2007 г. Божидар Йонов е ректор на Националната художествена академия в София.

Божидар Йонов организира поредица самостоятелни изложби в страната и чужбина. Той е утвърден майстор на плаката. Автор е на многобройни художествени реализации в областта на пространствения и графичния дизайн. През 1994 г. заедно с Албена Спасова и Божидар Икономов създава сдружение „Международно триенале на сценичния плакат – София“.

Професор Йонов е носител на много международни и национални награди. Някои от тях са:

  • златен медал от Международния конкурс за туристически плакат, Торино, Италия, 1971 г.;
  • първа награда за плакат от Национална изложба-конкурс „Автомобилът и околната среда“, София, 1976 г.;
  • награда за рекламна графика от 4-та Обща изложба на приложната графика – София, 1980 г.;
  • годишна награда на СБХ за приложна графика „Ал. Жендов“, 1980 г.;
  • специална награда на АПН за плакат на олимпийските игри в Москва, 1980 г.;
  • награда на Съюза на артистите в България от 3-то Биенале на българския театрален плакат – Димитровград, 1984 г.;
  • награда на Съюза на артистите в България от 4-то Биенале на българския театрален плакат – Димитровград, 1986 г.;
  • голямата награда за календар на изложението „ПринтКом“, Международен панаир – Пловдив, 2006 г.;
  • награда „Златно перо“ на радио „Класик ФМ“, 2011 г.

Изявите му в областта на монументалната живопис са многобройни и са ориентирани към техники като мозайка, емайл и витраж. Сред забележителните монументални произведения на художника са: стенопис и пластично пано за БГА „Балкан“, Варна, 1970 г.; мозайка и пластика „Плувен басейн“ в Правителствена болница, София, 1974 г.; пет монументални мозайки за интериора на Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич, 1979 г.; пано (емайл) в сградата на търговското представителство на България в Прага, Чехия, 1985 г.; мозайки в зала „Преговори“, Министерство на външните работи, 1983 г.; две пана (емайл) за търговски център – Благоевград, 1988 г.; пано (емайл), Дом на техниката – Добрич, 1990 г.

Галерия