Базиликата „Света София“
Базиликата „Св. София“, дала името на града, е построена върху останките на няколко раннохристиянски църкви, първата от които датира от началото на IV век, а най-късната – от втората половина на управлението на Юстиниан I (527 – 565 г.). Днес са запазени in situ най-ранните мозайки, но са открити и консервирани фрагменти и отделни тесери от подови и стенни мозайки украсявали по-късните църкви.
Линк към Google Maps:
Базилика Св. София – планове на четирите базилики построени една върху друга
Първият храм представлява малка гробищна църква (виж църква I на плана), вероятно изградена върху по-ранен мартирий. Мозайките на предполагаемия мартирий под „Св. София“ са изключително важни за историята на тайното (преди 311 – 313 г.) и официалното християнство в Сердика от Константиновата епоха до края на VI в. До настоящия момент в изворите липсват данни за мъченици, които произхождат от Сердика или са съдени, убити и погребани тук. Но именно през епохата на Тетрархията, най-вече по време на управлението на императорите Диоклециан (284 – 305 г.) и Галерий (305 – 311 г.), са най-мащабните гонения на християни навсякъде в Римската империя, в това число и на Балканите. Честите посещения и продължително резидиране на Галерий в Сердика несъмнено са възпирали събиранията на тайните християни и оказването на почит към убитите мъченици. Ситуацията обаче се променя драстично през 311 г. в навечерието на смъртта на императора, когато той издава първия в историята Едикт за веротърпимост към християнството.
Това вероятно е моментът, когато тайните християни на Сердика за първи път открито демонстрират своята вяра и могат да окажат култова почит на двама все още анонимни за нас мъченици. Затова свидетелстват двата сребърни реликвария намерени в малък „гроб“ до олтарната маса на мартирия. Трети реликварий е открит в една от гробниците на източния некропол на Сердика, издигната след построяването на мартирия. Двата сребърни реликвария и концентрацията на гробове около най-ранните постройки под „Св. София“, както и сцената, изобразена на мозайката в абсидата на мартирия, демонстрират колективната вяра на християните в Сердика, които чрез това символично погребение и възникналия култ към двамата мъченици осъществяват една от първите официални християнски прояви в Сердика.
Мозайката от апсидата на най-ранната църква под базиликата „Св. София“, изложена в НАИМ-БАН
В периода от втората четвърт до средата на IV век християнските общини на Балканите, с изключение на богатите южни градове, са все още бедни и не могат да издигат внушителни постройки със скъпи декорации. Затова и мартирият в Сердика е само с едно помещение, покрито с най-евтината мозаечна техника opus signinum. Това е композицията от апсидата изобразяваща два кипариса, популярен мотив в погребалното изкуство, които ограждат пространството в двата края, фланкирани от два масивни лозови клона. Рисунъкът им е не само масивен, но и грубоват и схематичен, за разлика от разнообразната полихромна палитра с преобладаващ червен и зелен цвят. Рисунъкът наподобява масивните форми на лозите в саркофага на Елена, майката на Константин, и някои стенни мозаечни пана в „Санта Констанца“, също в Рим. В средата на абсидата на мартирия в Сердика е представена ваза с палмова клонка, кълвана от две птици. Произходът на тази сцена е от елинистическата епоха (III – I в. пр. Хр.), когато знаменитият Сосий, мозаист от Пергам, създал мозайката с гълъби, кацнали върху съд и пиещи вода от него. Илюзията за реални птици, вида им, оцветяването и поведението, е толкова силна, че дори са предадени техните отражения във водата.
Оттогава иконографията с птици върху съд става толкова популярна и любима, че я копират в най-различни варианти не само до края на Античността, но и в Средновековието (Popova 2017b). В случая на мартирия в Сердика тя е преосмислена в християнски дух. Палмовата клонка неслучайно е изобразена тук, тя е християнски символ на победата над смъртта, на жертвата на мъченика и на опрощението на първоначалния грях, така както това е сторил за човечеството Исус Христос, дарил християните с вечното блаженство в Рая. Птиците, кълвящи клонки и цветя, са символи именно на духовното насищане. Така всички елементи на абсидната мозайка представят Рая на небето, който мъченикът е получил след смъртта си и е обещан също така на всички праведници. Тази мозайка е направена от трета мозаечна работилница и по време е по-късна от най-ранния западен участък на базиликата, но е по-ранна от мозайката на канцела. Вероятно това е периодът от края на епохата на Констанций II (361 г.) до Валентинианите включително (363 – 379 г.), изключвайки епохата на Юлиан Отстъпник (361 – 363 г.), когато християнството не е във фокуса на императора, а частичното възстановяване на езичеството.
Култ към християнските мъченици и техните мощи
На този ранен етап от християнството все още липсват официални църковни и държавни регулации как да се пазят и почитат останките на мъчениците – техните тела, кости, лични и професионални предмети и атрибути. Но много бързо останките на убитите мъченици започват масово да се търсят и да се погребват под или в олтара, в крипта, колона и др., за да укрепят вярата чрез почитта към тях. По-късно реликвите стават задължителни при освещаването на всяка една църква и без тях тя не може канонично да функционира. Точната дата на издаването на подобен закон не е установена. Вероятно това не се случва едновременно във всички провинции, тъй като в началото на официалното християнство принадлежността към определена църковна администрация все още не е фиксирана. В края на IV и първата половина на V в. се формират основните християнски центрове със собствена литургия, ритуали, език, използвани текстове, молитви, предмети на култа, архитектурни планове, фигурална декорация и др.
Но още от средата на IV в. костите и атрибутите на мъченика преднамерено се раздробяват, за да се задоволи огромното търсене на реликви. Те са поставяни в нагръдни кръстове (енколпиони), а също така и в специални кутийки (реликварии), направени според възможностите от глина, камък (най-често мрамор), кост, сребро и злато и украсени с релефи или скъпоценни камъни. Отначало реликвариите се погребват около гроба на мъченика или около масата в олтара на църквата. Но от втората половина – края на IV в. се появяват крипти с прозорчета – fenestella, позволяващи свещените останки да бъдат виждани, посещавани и докосвани, за да предават благословията си на вярващите.
Превръщането на мартирия в гробищна църква (виж църква II на плана) и появата на мозайки в opus tessellatum свидетелстват как църквата в Сердика постепенно укрепва благодарение на имперската политика за ежегодни държавни субсидии и юридически оформената възможност за частни дарения в полза на църквата. Освен това император Константин и неговото семейство дават пример с изключително щедрите си лични дарения на земя, пари, злато и сребро за християнските постройки в Рим и Йерусалим, а много вероятно и за любимата му Сердика. Това се вижда от втората по ред мозайка, набрана вече в опус тесселатум. Базиликата била декорирана с три мозаечни композиции в различен стил, но не едновременно, а последователно, с натрупването на необходимите средства и следвайки литургичните преустройства.
Най-ранната мозайка в тази техника е в западната част на базиликата и е много близка по редица мотиви и цветова палитра до мозайката от „Дома на Феликс“ в антична Сердика. Композициите са орнаментално-геометрични, с преобладаващи пелти, флорални елементи, палмови клонки и само в редки случаи с изображения на кантароси и птички. Мозайката се датира в периода около втората четвърт – средата на IV в. въз основа на намерените монети, стила и приликата ѝ с тази от „Дома на Феликс“.
Третата по ред на поставяне мозайка се състои от отделни пана в канцела представящи основните раннохристиянски символи. Кантаросът с вино е символ на жертвата на Христос, на причастието и спасението, паунът – на вечния живот на праведниците в рая. Най-важното правоъгълно пано в началото съдържа изображението на две агнета, вероятно с изобразен кръст между тях, който обаче не е запазен. В подобна иконография са декорирани и мозайките на редица други мартирии от същата епоха. Но не всички изображения от канцела са с висока художествена стойност, тъй като някои от тях са подчертано схематични, условни и масивни с неточен рисунък.
Трябва обаче да се има предвид, че това не е оригиналната първа мозайка или мраморно подово покритие на канцела. Мозайката в канцела е най-късната в сравнение с другите две композиции в западната част и в абсидата. Тя е по-късна от времето на олтарната маса, което личи от неравномерната схема на мозаечните пана, тяхното несъответствие и накъсаност спрямо масата и по стила на многочислените фигурални символи в канцела. Те не са характерни за времето от средата на IV в., а за края на същия – началото на следващия V век, т.е. за епохата на Теодосий I и неговите наследници.
Мозайка от трикорабната базилика под “Св. София”
Мозайката е разположена 30 см над „долните“ мозайки и вероятно принадлежи на предпоследната по време базилика (виж църква III на плана), издигната частично върху стените на църква II, докато останалите стени са новопостроени. На този етап базиликата е вече трикорабна, със сирийски тип абсида, предшестваща последната по време базилика „Св. София“ от Юстиниановата епоха. Мозайката от наоса е запазена до канцела и се състои от 5 пана (Pillinger et al. 2016, No 66, 300 – 317). Централното от тях е правоъгълно, с вписани последователно в центъра квадрат и кръг. Последният съдържа изображението на разлата ваза със символичната сцена с вода на „Извора на живота“, или кантарос с виното за причастие. Ъглите между квадрата и кръга са запълнени с четири кантароса, от които излизат лозови клонки и мустачки. От двете страни на квадратното поле е представена схемата на засичащи се кръгове, образуващи четирилистни розетки.
Останалите пана притежават октогонна схема с квадрати между тях и допиращи се октогони; квадратна схема с четири триъгълника, образуващи съответната звезда; и накрая квадратна схема с нормално стоящи и стоящи под ъгъл фигури, между които осмолъчеви звезди, образувани от ромбоиди. В повечето октогони са вмъкнати мотиви от типа на различен тип розетки, Соломонов възел, кръст, палмова клонка и геометрични фигури. Две от паната в посока север-юг са ограничени от тесни и широки бордюри с мотивите на половин яйца или от редуващи се правоъгълници и квадрати, с вписани съответно и последователно ромбоид и кръг с розетка или голямо сърцевидно листо.
В посока изток-запад дълга тясна бордюрна ивица с плетеница и втори широк бордюр от ромбоиди в правоъгълник отделят петте пана на наоса от три други пана, също с орнаментално-геометрични композиции. Последните може би принадлежат на северния, а не на централния кораб. Някои от схемите са сходни с тези от наоса и имат същите запълвания, но много повече флорални елементи, пелти и обемен куб/греда. Според монетите, намерени между „долната“ и „горната“ мозайка под „Св. София“, „горната“ е направена по време или след епохата на Аркадий (395 – 408 г.)
Стенни мозайки в Юстиниановата “Св. София” в Сердика
По време на втората половина от управлението на Юстиниан е издигната величествената “Св. София” в Сердика. При разкопките на “Св. София” в края на XIX и началото на XX век са намерени единични находки на цветни смалтови и варакови тесери. На тази база може да се твърди, че сердикийската “Св. София” е била украсена със стенни и куполни мозайки, като се има предвид, че освен заимстването на името “Св. София” от църквата в Константинопол, почти всички базилики от Юстиниановата епоха в Константинопол, Балканите и Мала Азия са били декорирани по същия начин. За съжаление, точно стенните мозайки на сердикийската базилика не са съхранени, тъй като нейните оригинални стени и сводове, без основите, са били разрушени от честите земетресения, нападения и пожари и многократно достроявани през вековете.
