Дечко Узунов (1899-1986)

Дечко Узунов е роден в Казанлък през 1899 г. Първият му учител по рисуване е Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г., Дечко Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар.

След завръщането си в България Дечко Узунов завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., при проф. Стефан Иванов, а сред неговите преподаватели са Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. до 1932 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата. От 1932 г. започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави самостоятелни изложби както в България (София, Казанлък и Сливен), така и в чужбина (Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин).

Творчеството му е разнообразно, в областта на живописта, графиката, илюстрацията и оформлението на книгата, сценографията и стенно-монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Негови монументални творби са част от интериора на следните обществени сгради: Съдебната палата в София, храм „Свети Йоан Предтеча“ в Казанлък, фоайе на хотел „Казанлък“, Дом на културата в Карлово, Операта в Стара Загора, НДК и други. Илюстрира множество книги, сред които поредици на издателство „Чипев“, издания на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски, Дечко Узунов създава декорите и костюмите за театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.

През 1925 г. става един от член-основателите на дружеството „Родно изкуство“. Член е на „Ротари клуб“ от 1935 г. и председателства Съюза на дружествата на художниците в България между 1939 и 1940 г, както и Съюза на българските художници между 1965 г. и 1969 г. През 1966 г. е народен представител в Петото народно събрание на НР България. От 1973 г. е действителен член на БАН. През 1973 г., 1976 г. и 1979 г. става вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. – на Руската академия на изкуствата.

Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които някои от по-значимите са:

• 1937 – сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий;
• 1946 – награда от румънския крал Михай с румънски кръст за изкуство;
• 1961 – орден „Народна република България“ – I степен;
• 1962 – Димитровска награда за постижения в изкуството;
• 1963 – звание „заслужил художник“;
• 1967 – звание „герой на социалистическия труд“;
• 1979 – Орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.