Харалампи Тачев (1875-1941)

Харалампи Константинов Тачев е роден през 1875 г. в град Пловдив. През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София, понастоящем Национална художествена академия, в класа на проф. Иван Мърквичка. През 1903 г. Харалампи Тачев е сред основателите и председател на дружеството „Съвременно изкуство“. Също така той е сред създателите на Съюза на южнославянските художници „Лада“, както и на Дружеството на южнобългарските художници. От 1910 г. Харалампи Тачев е професор в Държавното художествено-индустриално училище (наследило Рисувалното училище). Преподава декоративно изкуство, орнаментика и стилознание. Проф. Тачев е сред първите български специалисти в областта на художествено-пространственото оформление. Той декорира българските павилиони на изложенията в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.), Лондон (1907 г.). Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по негови проекти. Сред тях са: мавзолеят на княз Александър Батенберг, дворецът „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата музей „Христо Ботев“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив.

Името му се свързва с изработването на герба на София (1900 г.), както и герба на Габрово (1935 – 1941).

Огромен е приносът му към съвременния облик на столицата ни. Сред знаковите произведения на художника са декорации на сгради като: Централна минерална баня (1910 – 1913 г.) – фасада с керамична орнаментика; Богословския факултет с Национален църковен музей – проекти за фасадна керамична орнаментика, Синодална палата (1908 –1909 г.) глазирана керамична облицовка и мозайка; декоративната украса и изписването на част от вътрешните пространства на храм-паметник „Св. Александър Невски“ (1904 – 1912 г.); вътрешната пластична украса на двореца „Врана“ (1912 г.), вътрешната декорация на мавзолея на княз Александър Батенберг (1934 г.); пано с герба на София на Централни хали, (1909 – 1911 г.); декоративен фриз над фасадата на църквата „Св. Никола Софийски“ (1909 г.); стъклопис в Министерство на финансите; стъклопис в Министерство на строежите и благоустройството, пл. „Славейков“.

Освен с монументална декорация Харалампи Тачев се занимава и с дизайн на банкноти, държавни ценни книжа и поздравителни адреси, проектира знамена, монети, медали, корици, илюстрации, винетки, плакати, пощенски марки, фирмени знаци, емблеми, екслибрис, менюта, грамоти, тържествени адреси, тронни слова, покани, бланки и плакати, календари, грамоти и опаковки. Художникът умира през 1941 г. в София.