Дирекция на Пироден парк „Витоша“
Интериорна мозайка, камък, 20 кв. м, 1969 г.
Нефигуралните стенно-монументални произведения с природни форми са емблематични за творчеството на Йордан Марков. Тази творба е сред ранните подобни образци. Мозайката е разположена във фоайе (понастоящем преустроено в кабинети). Паното е изпълнено с едри, силно стилизирани, опростени форми на дървета без светлосянка. Структурата на гората – свободна конфигурация от форми, съставена от прави и криви линии, сближава творбата с правоъгълните форми на интериора. Мозайката разнообразява рационалния и строг облик на архитектурата. Използвани са различни породи естествен камък, близки до облицовъчните материали в сградата. Цветовете са ограничени в диапазона зелено-бяло-сиво-черно. Тематиката на паното е свързана пряко с функцията на сградата. Мотивите препращат недвусмислено към образна асоциация с гора и силно контрастират с белия фон.
Йордан Марков (1931)
Йордан Марков
Снмика: личен архив
Йордан Марков е роден през 1931 г. в Гоце Делчев. От ранно детство живее в София. През 1954 г. завършва специалност „Архитектура“ в Инженерно-строителен институт (днес УАСГ), София. В периода 1954 – 1962 г. работи в „Софпроект“. Има над 40 реализации като автор на градоустройствени и архитектурни проекти за жилищни комплекси, жилищни блокове, офис сгради и еднофaмилни къщи. Работи като съавтор на един от големите жилищни комплекси в София – „П. Яворов”. През 1966 г. завършва специалност „Монументално-декоративна живопис“ във ВИИИ „Н. Павлович“ (днес НХА) при проф. Георги Богданов. През 1976 г. специализира във Висшето художествено-промишлено училище в Санкт Петербург. От 1969 г. до 2015 г. преподава в Лесотехнически университет в София. От 1982 г. доцент по „Рисуване“ и „Паркова перспектива“ в ЛТУ, а от 1996 г. е професор. Член е на Съюза на архитектите и Съюза на българските художници. През 2011 г. получава званието „Доктор хонорис кауза“ на Лесотехнически университет, а от 2023 г. е почетен член на Съюза на ландшафтните архитекти.
Йордан Марков участва активно в изявите на художниците монументалисти. Името му се свързва с новаторски подход в мозайката от средата на 70-те години на ХХ век и включване на абстрактната образност по посока на осмислена интеграция с архитектурната среда. Редом с живописта, художникът работи активно в областта на монументалните изкуства – мозайка, стенопис, сграфито, каменната пластика, металопластиката и монументална керамика, създавайки над 70 монументални произведения. Сред емблематичните творби на Йордан Марков са: мозайка, странична стена – калкан, автогара Вършец, 1965 г.; мозайка, сграда за химическо очистване на водата, Козлодуй, 1967 г., съвместно с Живко Тишев; сграфито, фасада, ресторант „Ропотамо“, София, 1966 г.; сграфито, 2 пана, киносалон, Панчарево, 1966 г.; сграфитo, СПГЕ „Джон Атанасов“, 1968 г.; метална пластика в хотел „Росица“ и метална пластика в хотел „Глория Палас“, Св.св. Константин и Елена, края на 60-те годините – унищожени; мозайка „Гора“, Изпълнителна агенция по горите към Министерство на горите (сега дирекция на Природен парк „Витоша“), София, 1969 г.; пластика „Старият дъб“ в едноименния ресторант, Златни пясъци, 70-те години; пластика, фасада, детска градина, ул. „Преспа“, София, края на 70-те години; мозайка, хотел Плевен, Плевен, 1976 – 1977 г.; мозаечен фриз, главна фасада, Министерство на енергетиката, София, 1976 г.; мозайка, Информационен център – ДАП, Кюстендил, 1977 г.; мозайка, фасада на техникум по енергетика „Хенри Форд“, София, 1978 – 1979 г.; мозайка „Гора“, ЛТУ, София, 1978 г.; сграфито „Градина“, ЛТУ, София, 1979 г.; мозайка, БКП, Хисаря, края на 70-те години; мозайка, посолство на Република България, Москва, 1981 г.; стенописи, 55 СОУ, София, 1981 – 1982 г.; мозайка и тухлена пластика, почивен дом на ГУСВ, Хисаря, 1982 г.; мозайки „Труд“ и „Празник“, Профсъюзен дом на културата, Добрич, 1982 – 1983 г.; мозайка, хотел „Аугуста“, Хисаря, 1984 г.; каменна пластика, фасада, и 2 пана в техника сграфито, детска градина „Буката“, София, 1985 г.; стенописи, Техникум по хранително-вкусова промишленост, Банкя, 1986 г.; каменна пластика, спортна зала „Христо Ботев“, Пловдив, 80-те години; стенопис, училище в Нови Искър, 80-те години, съвместно с Д. Касабов, София; стенописи, ресторант в местност „Семково“, Рила, 1986 – 1987 г., съвместно с Димитър Касабов; мозайка, учебен корпус, ЛТУ, 1994 г.; мозайки в частни домове.
